Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2006 09:09 - Tasting Georgia - КАВКАЗКИ ОРДЬОВЪР С ХВАНЧКАРА И СЕЛЬОДКА
Автор: bfpn Категория: Политика   
Прочетен: 1347 Коментари: 0 Гласове:
0



КАВКАЗКИ ОРДЬОВЪР С ХВАНЧКАРА И СЕЛЬОДКА

 

Кризата около “шпионския скандал” с руските военнослужещи в Грузия е своеобразен тест за всички участници в стратегическото разиграване на кавказката партия. На фона на заявлението на новоназначения украински премиер В. Янукович от 14 септември т.г., с което загубата на динамика на атлантическият вектор в украинската политика след последните парламентарни избори в тази страна получи ясен вербален израз, изпратеният към Грузия “компенсаторен сигнал” от страна на НАТО и най-вече – от САЩ (става въпрос за решението от 21 септември за започване на “интензивен диалог” с Грузия), бе разтълкуван твърде свободно в Тбилиси. Практиката от досегашното разширяване на НАТО на Изток показва, че наистина, от всяка страна-кандидат за членство в Алианса, която до разпадането на Варшавския договор и на СССР е била обвързана по един или друг начин с военната доктрина на Москва, се очаква да демонстрира воля и способност за “скъсване на пъпната връв” и респективно – ограничаване на дейността на руските специални служби на нейна територия. Едва ли, обаче, очакването от страна на НАТО (и САЩ) е това да стане по демонстративно конфронтационен начин: обикновено подобни мерки се предприемат дискретно, като на “засегната страна” (руската в случая) се оставя инициативата да раздуха дипломатически скандал от въпроса (ако сметне, че има интерес от това). Преди няколко години по подобен начин се развиха нещата в Полша, която обяви за персона нон грата неколцина служители на руското посолство във Варшава поради “дейност, несъвместима с дипломатическия статут” (любимият евфемизъм от епохата на студената война за шпионска дейност под дипломатическо прикритие). Обичайният отговор в такива случаи е реципрочен: изгонване на пропорционален брой служители на посолството на другата страна.

Впрочем, според някои западни анализатори, това не е първият случай, когато грузинските органи за сигурност експулсират сътрудници на военното разузнаване на Русия от страната си: но досега това е ставало по “традиционния” (не публичен) начин. Защо сега, обаче, Саакашвили направи този своеобразен “тест за пригодност към НАТО” по тъй показен и очевидно провокативен и унизителен за Москва начин?

Явно той преследваше свой собствен дневен ред:

-         вътрешнополитически – маргинализиране на опозицията в навечерието на местните избори (5 октомври) на вълната на антируските настроения (цел напълно реализирана, впрочем, ако се съди по резултатите от изборите);

-         външнополитически: опасенията, че развитието на процеса по уреждане на окончателния статут на Косово ще създаде твърде неблагоприятен прецедент от гледна точка на грузинските интереси в Абхазия и Южна Осетия (области, които имаха по времето на Съветския съюз автономен статут в състава на Грузинската съветска република, но след разпадането на съветската държава гравитират към Москва и се стремят към отцепване от Тбилиси); в този контекст е обяснимо желанието на грузинския лидер да катализира процеса на сближаване с НАТО и с ЕС, като се провокира Москва да покаже “истинското си лице” и действителната си роля в посочените райони (не на миротворец, а на деструктивна и дестабилизираща сила). Частично този план успя: непропорционалната реакция на Москва, включително след отпадането на повода за нея, както и последвалите неадекватни мерки срещу грузинската общност вътре в РФ, наистина демонстрират авторитарната недемократична същност на сегашния режим в Кремъл, която не може да бъде прикрита от (все по- изтъняващата) “демократична фасада”. Проблемът за Саакашвили е, че  премина границата на допустимото (включително – от гледна точка на западните му партньори), създавайки опасност шпионският скандал да прерасне в стълкновение на Москва и Вашингтон (готовност за което Путин демонстрира недвусмислено с предупрежденията си към “трети страни”, които стояли зад Тбилиси).

 

За Вашингтон очевидно на дневен ред стои въпросът за преосмисляне на взаимоотношенията с Москва в светлината на засилващата се авторитарна тенденция в управлението на Путин и стремежа на последния да “върне Русия” като голям играч в голямата игра – развитие, което би променило глобалната геополитическа конфигурация и не може да  бъде подминато равнодушно от САЩ. Същевременно в Белия дом  разбират, че партньорството с Русия по определени теми е необходимо и неизбежно. Активизирането на “кавказкия вектор” на американската политика в този смисъл е напълно разбираемо и от позицията на Вашингтон – целесъобразно и навременно. Разширяването на евро-атлантическата перспектива на Грузия е ясен насрещен ход в отговор на предимството, което за момента Москва печели на “украинския фронт”. “Атлантизацията” на Тбилиси е и начин за гарантиране на обходното енергийно трасе от Каспийския басейн към Турция и Европа, неизбежен и ключов елемент на което е територията на Грузия. Това е и ход към утвърждаване на американското присъствие в черноморския регион като цяло, както и за създаване на допълнително предмостие към Централна Азия; но същевременно е и сигнал към Москва, че отсъствието на кооперативност по ключови за Вашингтон въпроси (напр. ядрената програма на Иран) може да има сериозни последствия за непосредствените стратегически интереси на Русия.

            Струва ми се, обаче, че начинът, по който Саакашвили отигра тази ситуация, разбърка картите на Белия дом. Буш не е готов точно сега за пряка конфронтация с Путин; напротив, той очакваше, че ще има възможност да играе конструктивна помирителна роля в един дипломатически сблъсък между двама партньори на САЩ. Вместо това Тбилиси се опита да го привличе като страна в една ескалираща конфликтна ситуация. На което, обаче, Вашингтон няма как да се хване. След телефонния разговор между Путин и Буш, държавният секретар на Щатите Кондолийза Райс без забавяне поиска грузинските власти да освободят арестуваните руснаци чрез удобен “face-saving(ОССЕ).

За Путин нещата изглеждат ясни. Саакашвили му подаде топка, която той нямаше как да не “забие”: “силният човек”, който работи за възвръщане на статута на велика сила на Русия, получи  повод отново да потвърди имиджа си. Същевременно за Москва е важно и да демонстрира своя “bottom line– докъде ще търпи “своеволия” в своя хинтерланд; както и да демонстрира твърдост спрямо “непослушните” бивши съветски републики. Намекът е особено ясен за Кишинев, за другите две кавказки републики, но и за Запада – да не си “правят експерименти” в “задния двор” на Русия.

            Този сигнал бе разчетен именно по този начин от литовското ръководство, което успя да мобилизира полските си партньори и украинския президент Ющенко да направят съвместно заявление в подкрепа на Саакашвили – ясно послание, че “бившите сателити” на запад от Москва, които са и членове на ЕС и НАТО, имат своя “bottom lineи няма да допуснат да им се размахва пръст от Кремъл (пък бил той с нефтен или газов аромат).

Естествено, реакцията на Москва срещу Грузия е в стил “с топ по мравката” и е точно толкова контрапродуктивна за външния имидж на Москва, колкото  за грузинските евро-атлантически аспирации е показното унижаване на Русия с арестуването на руските офицери в Тбилиси. Да не говорим за безобразията с депортирането на грузинците от Москва и с циркуляра на МВР до училищата (за разпит на деца с грузински фамилии за родителите им), които вече привлякоха вниманието на правозащитниците в Европа; както и акцията по разчистване на “грузинската мафия” в Москва (в стил “операция респект”), която наред с другото е и доста цинично  послание към гражданите на Русия в смисъл: нямаше да имаме нищо против мафиотите да си въртят мафиотските работи, ако не беше лошото държане на “техния” президент! Подобна нагледна илюстрация на разбирането на Москва за “правова държава” е прекрасен подарък за критиците на Кремъл вътре в страната и в чужбина. Допълнителен дразнител са и “плановите маневри” на руската черноморска флота в непосредствена близост до грузинските териториални води, които в Тбилиси възприемат като класически пример на “дипломацията на канонерките”.

ЕС на този фон се чувства като в небрано лозе. “Самодейността” на своенравния грузински лидер, подплатена от неправилно разчетените от него сигнали от Вашингтон, създава реална заплаха и за разплитането на косовския възел, в което “господин Европейска външна политика” влага и немалко лични амбиции.  В изказването на Солана пред комисията по външна политика на ЕП ясно личи раздразнението на дипломат № 1 на Съюза§ . Не по-малко неприятно е развитието на руско-грузинските отношения и от гледна точка на финландското председателство на Евросъюза, което в навечерието на срещата на високо равнище в Лаахти на 20 октомври имаше сложната задача да консолидира единна позиция на 25-те пред Путин по въпросите на енергийната сигурност в Европа; същевременно държавите-членки нямаше как да не реагират на непропорционално бруталната наказателна акция на Русия срещу Тбилиси и срещу грузинците на руска територия – в заключенията от приключилия съвет на ЕС по външните отношения доминира осъдителният тон към Москва . Което едва ли ще направи Кремъл по чувствителен към загрижеността на Европа за “енергийната ефективност” (разбирай – сигурността на енергодоставките от Русия към ЕС).

При създалата се ситуация ще е доста по-сложно да се опонира на руските претенции за уреждане на статута на Абхазия, Ю. Осетия и Приднестровието по същата схема, по която бъде решен окончателният статут на Косово. Което пък ще засили ресурса на Русия да противодейства ако не в посока блокиране, то поне – в посока на забавяне на окончателното решение на косовския въпрос. Което пък, от своя страна, може да рефлектира върху обстановката на Балканите като цяло, а значи  и върху непосредствените български интереси.

Във Вашингтон са наясно с цената на залога и в това отношение американската дипломация няма колебания да тегли “своята черта”: при посещението си Тбилиса тази сряда помощник държавният секретар на САЩ Даниел Фрийд недвусмислено заяви, че прокарването на каквито и да било паралели между бъдещия статут на Косово и положението на Абхазия и Южна Осетия е “исторически неправомерно” и недопустимо.

България е страната-членка на НАТО, определена от Алианса като “държава за контакт” с Грузия, а София е на стотина километра от Прищина. Има ли българската дипломация свой “bottom-line” по темата?

 

Ю. Миронов



§  Буквален цитат от заявлението на Солана: “I am very concerned about the escalating tensions between Gerogia and Russia. We support the territorial integrity of Georgia but the status quo on the frozen conflicts is not acceptable. But Georgia has its responsibilities too and must shoulder them.



Тагове:   Georgia,   кавказки,   ордьовър,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив