Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2006 21:30 - Българските енергийни проекти - в НАТО и ЕС ли сме?
Автор: bfpn Категория: Политика   
Прочетен: 1217 Коментари: 0 Гласове:
0



Българските енергийни проекти - в НАТО и ЕС ли сме? Каква е частта от обществеността в страните от ЕС, която чу и възприе аргументите ни, че реакторите в "Козлодуй" нямат нищо общо с чернобилския тип? Можем ли да прогнозираме каква ще бъде съдбата на АЕЦ "Белене" след 12-15 години независимо от актуалното му състояние? Или си струва смело да заложим на нов глобален свръхстатут на Кремъл, който да ни вземе под своето крило? Отговорете си кой точно елемент от глобалната енергийна триада на Русия е най-вероятен обект на сдържане и възмездни мерки? Дали природният газ, от който Европа има незаменима нужда. Или нефтът, който е международна борсова стока и в който западни компании са инвестирали милиарди долара в различни проекти на територията на Русия. Или ядрената енергетика, в която Русия освен в България няма друг нов обект на територията на ЕС и НАТО.
  • Илиян ВАСИЛЕВ*  |  днес, 16:22

image
  • Фотограф: Иван Кутузов

Централна тема на глобалната сигурност стана заплахата от международните терористични мрежи. Терористичните атаки не са самостойни величини, те са интегрална част от един много по-опасен и по-сложен глобален фундаменталистки проект, в който се съчетават разнообразни, понякога дори привидно противоречиви интереси на религиозни екстремисти, националистически движения и финансови кръгове. Докато терористичните атаки създават силовия фон, а радикалните националисти реализират политическите послания, финансовите кръгове се специализират в управлението на страхове и зависимости на глобалния енергиен пазар и превръщането им в ресурс за дестабилизация и глобална експанзия. Иран, Ирак, Северна Корея, Венецуела, Нигерия са само част от точките на глобалната енергийна акупунктура. Зачестиха странни инциденти и атаки срещу нефто- и газопроводи в Турция, в Русия, в Ирак, пожари в рафинерии, бунтове на платформи, които винаги намират реплика в ръст на цените.

Несигурността се капитализира

Отвореният характер на ангажиментите на САЩ и коалицията в Ирак и Афганистан създадоха геостратегически вакуум, в който избуяха атаките срещу статуквото и спекулациите със страха. Нарасна усещането за несигурност, което принуждава правителства и политици да се съобразяват с редица реални и виртуални фактори в своята външна и вътрешна политика.

Черноморско-Каспийският регион е от най-динамичните сектори на съвременната геополитика. Това е зоната, в която реализираме или консумираме своите основни външнополитически активи и пасиви. Ефективната политика невинаги е равнозначна на демонстрация на активност и ярко присъствие. Държането на "пауза" е също важен елемент от политико-дипломатическия арсенал. Постоянното мълчание обаче издава загуба на посока или "двойно дъно" в политиката, които рано или късно се наказват. Достатъчно е да анализираме силовите полета в руската политика и тоталната доминанта на енергийния фактор, за да разберем системния и дългосрочен характер на взаимовръзката между нейната вътрешна стабилност и високите цени на енергоизточниците. Излъчването на "топли" и "студени" послания от Кремъл е част от предпоставките за висока глобална рискова премия за енергийна сигурност, която "подпира" възходящата конюнктура на пазара. Да оставим прилагателните - това е законен интерес, неподвластен на оценки и заклинания.

Българският контекст

Появата на "Атака" (родена, за да неутрализира десния проект) и фиксацията върху "незаменимостта" на етническата партия (родена, за да "контролира" прехода) не издават зрялост в публичната реакция срещу посочените стратегически предизвикателства. Високите проценти на сегашния президент не са толкова свидетелство за успешна политика (макар че не е коректно да не се признават достойнствата), колкото първата видима проява на имплантирания модел на управляемата демокрация в европейския ни проект, който връща обществения дебат върху избора на геополитическа ориентация. Чутите послания говорят за опасност от профаниране на евроатлантическата ни ориентация. Свиването на разходите за отбрана, които са ключов параметър на ангажиментите ни към НАТО, де факто ни лишават от реална възможност да поемаме и изпълняваме ангажименти, както и да влияем в рамките на алианса. Проблемите в сферата на вътрешната сигурност и правораздаването отлагат влизането ни в Шенгенската зона и перспективата за равенство за българските граждани при консумиране на европейските свободи и възможности. Растящият платежен дефицит, една трета от който е по сметка "Енергийна сигурност", и провокираната от ръста в цените прогнозирана инфлация правят членството в Европейския валутен съюз в планираните срокове силно пожелателно.

"Случайните" съвпадения издават системност, в която добре се вмества "спринтът" по ключови енергийни проекти извън и преди членството ни в ЕС. Не е нужно да гадаем за рисковете от подобна политика. Достатъчно е да погледнем списъка от "препоръки" към Украйна, за да се съхрани "привилегированата" цена за природния газ от 130 щатски долара за 1000 куб.м. Първо, Украйна да се откаже от своето членство в НАТО. Второ, да не се повдига въпросът за престоя на руския флот, базиран в Севастопол. Трето, отказ от независим транзит на туркменистански природен газ през руска територия и монопол за минимум пет години на "Русукренерго" върху доставките на природен газ. Детайлите избледняват, остава манталитетът в подобна политика.

Нито НАТО, нито ЕС имат механизми за защита срещу конверсията на пазарни зависимости в добавена стойност от собствените и чуждите енергийни монополи. Североатлантическият съюз поради отказа на някои "стари" членове, разглеждащи отношенията с Русия като традиционно поле за двустранна дипломация, и досега не отчита енергийната сигурност като равностойна на военно-политическата заплаха. Групата на заинтересуваните се допълва от управителите на държавната хазна, в която се вливат мощни потоци енергийни данъци и акцизи, както и акционерите на енергийните компании.

В ЕС едва след украинската криза започна да се говори за координирана и "в един глас" политика. Лахти потвърди "бягането след събитията". Новата "студена" или "хладна" война не е съпроводена с Фултънови речи. Това е позиционна битка, в която се търсят уязвими места, и повечето от ходовете имат "двойно дъно". Атаките срещу енергийните гиганти "Шел", "Ексън-Мобил", Би Пи, "Тотал" разсеяха илюзиите, че битката ще се води само с жертви сред войнишкия и младшия офицерски състав. Натискът срещу многомилиардните проекти на "генералите" в енергийния бизнес ги принуди да активират своите лобита в защита на по-умерена и въздържана политика спрямо Русия. Хардлайнерите бяха изтласкани на заден план. Хардполитиката беше "опитомена". Това, което Съветският съюз не успя да постигне, сега изглежда все по-възможно - Западът разви зависимост от Русия.

Антимонополното законодателство на ЕС беше приложено спрямо американският гигант "Майкрософт" само защото е включил собствен музикален софтуер към програмата "Уиндоус", но никой в Брюксел дори и не мисли да приложи същия аршин спрямо "Газпром" и "Транснефт" за действия, водещи до увеличаване на разходите на европейския енергопотребител. Социалдемократът Шрьодер и консерваторът Карл Билд са видимата част на един нов, може би и циничен, но актуален политически морал. Кремъл и "Газпром" не могат да бъдат обвинени, че политиците имат своя цена, дори и да са министър-председатели.

Влизането в НАТО и ЕС като чe ли изчерпа ресурса от инициативност на българската демократична общност. Всъщност демократичните ценности в началото на прехода бяха внесени и впоследствие възприети. Сега партньорите ни разчитат сами да намерим печелившите продължения. Самоизключването от активно участие в евроатлантическия диалог по енергийната сигурност и противодействието на ислямския фундаментализъм заплашват да ни отпратят отново на резервната скамейка на историята и в лоното на стари зависимости. Преценете дали е сравнима изразходваната политическа енергия в диалога с партньори от НАТО и ЕС, от една страна, и с Русия, от друга, по тази тема. След това добавете тенденцията в подготвяните решения по най-големия проект в историята на България - АЕЦ "Белене", най-големия транзитен инфраструктурен проект Бургас - Александропулис и най-големия като отрицателен финансов ефект план за предоговаряне на споразумението за природния газ.

Къде в действителност членуваме?

Съзнателно се пренебрегват уроците от преждевременното затваряне на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй", които бяха част от "цената", платена за избор на неевропейски решения. Изборът на технология е кредит на доверие към продавача, към възможността му да реализира глобална и конкурентна публична защита на своя продукт не само към момента на продажбата му, но и за целия период на експлоатация. Ядрената енергетика е държавен бизнес, доминиран от политиката. В него дори действията на екологичните и неправителствените организации имат политически оттенък. При цялата добронамереност и готовност на руската страна да помогне да защитим реакторите съвместното ни предприятие АЕЦ "Козлодуй" - блокове 1-4, фалира. Този исторически фон не поражда оптимизъм относно бъдещето на 5 и 6 блок след първоначалния експлоатационен период.

Каква е частта от обществеността в страните от ЕС, която чу и възприе аргументите ни, че реакторите в "Козлодуй" нямат нищо общо с чернобилския тип? Можем ли да прогнозираме каква ще бъде съдбата на АЕЦ "Белене" след 12-15 години независимо от актуалното му състояние? Или си струва смело да заложим на нов глобален свръхстатут на Кремъл, който да ни вземе под своето крило? Отговорете си кой точно елемент от глобалната енергийна триада на Русия е най-вероятен обект на сдържане и възмездни мерки? Дали природният газ, от който Европа има незаменима нужда. Или нефтът, който е международна борсова стока и в който западни компании са инвестирали милиарди долара в различни проекти на територията на Русия. Или ядрената енергетика, в която Русия освен в България няма друг нов обект на територията на ЕС и НАТО.

Да погледнем и проекта Бургас - Александропулис. Каквато и политическа еквилибристика да се използва, за да се предефинира като "равностойно" миноритарно участие, което ни лишава от контрол върху стратегическа инфраструктура, неоспорим остава фактът, че е налице доброволен отказ от суверенитет. Противоречията и конкуренцията между "големите" в енергийната сфера - конкуренцията на "западния" Баку - Джейхан срещу "руския" Бургас - Александруполис могат лесно да се пренесат в отношенията ни със съседи и съюзници. Именно за да избегнем вкарването ни в чужди битки, предложих да се върнем към идеята да го построим заедно със съседите си. Не визирам само видимата страна, а и несподелени тревоги и пристрастия, които формират мнения и решения. Например по стратегически важни за нас европейски проекти като "Набуко". Ако, разбира се, изобщо се стремим към самостоятелна роля, а не да се съхрани политическият контрол върху енергодоходите на определена част от политическия елит, които де факто държат ключа към властта.

"Другата" позиция е активното търсене на европейска проекция на проблемите на енергийната ни сигурност, усилване на капацитета за самостоятелни решения чрез публично-частно партньорство, повече прозрачност и транснационализация на българския енергиен бизнес. В това число и като търсим реципрочни права в сферата на добива, преработката, търговията и транзита на енергосуровини. Крайно време е НЕК и "Булгаргаз" да се превърнат в европейски енергийни компании, провеждащи активна, дори агресивна корпоративна политика у нас и зад граница.

Правителството следва да насърчи геоложко-проучвателните работи на български и водещи световни фирми в акваторията на Черно море и на територията на страната. Най-прекият път към намаляване на енергийната зависимост е преструктуриране на потреблението в полза на енергоспестяващи технологии, възобновяеми и локални източници. Ако заедно с това съкратим енергоемкостта на БВП до стандартите на ЕС, ще получим формулата на енергийната независимост. Като алтернатива винаги можем да разчитаме на опцията, предложена на Украйна, да реализираме суверенитет в рамките на интересите на основните си енергопартньори.
* Авторът е бивш посланик на България в Русия. Бил е председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, изпълнителен директор на БИБА и организатор на провеждането на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Автор е на книгата "Завръщане в историята - записки по прехода и глобализацията"



Тагове:   НАТО,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив