Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2006 23:24 - ЯДРЕНАТА ИГРА НА СЕВЕРНА КОРЕЯ
Автор: bfpn Категория: Политика   
Прочетен: 1564 Коментари: 2 Гласове:
0



Българска асоциация за външна политика

 

 

Ядреният опит на Северна Корея от 9 октомври 2006 г. е груба провокация към глобалната общност и международното право, както и доказателство, че тоталитарните режими остават една от най- сериозните заплахи за мира и сигурността в света. Непосредствено след ядрения опит американският президент Джордж Буш определи Северна Корея като заплаха за световния мир, но изключи военна атака като ответна мярка. Не само поради  колебанията дали взрива от 9 октомври 2006 г.  е бил предизвикан от  атомно устройство и на каква степен на технологично развитие е то; дали самият опит е бил успешен или не. Дори и най-сдържан американски ответен удар ограничен само върху ядрени инсталации носи риска от непредвидими последици предимно за най-близките съюзници на САЩ в региона – Япония и Южна Корея предимно поради репутацията на непредсказуемост на Северна Корея. Подобна непредсказуемост е по-голяма за САЩ и Япония, отколкото за КНР и Русия.  Според държавният секретар Кондолиза Райс самия факт, че Северна Корея е нарушила споразумението си със САЩ от 1994 г., да не се стреми към развитие на ядрени оръжия е доказателство за слабостта на стратегията на администрацията на Клинтън базирана предимно на двустранни разговори с Пхенян. Администрацията на Буш отстоява твърдо позицията си в преговорите със севернокорейския режим да се възползва и от тежестта на Япония, Китай, Русия и Южна Корея. В рамките на шестстранния диалог. Няма основание да се очаква промяна в подобна стратегия по посока към преговори на двустранна основа между Пхенян и Вашингтон особено след като Северна Корея вероятно ще се опитва постепенно да заема все по-добра позиция в пазарлъка чрез статут на ядрена сила. Това от своя страна ще засилва съмненията във възможностите на многостранната дипломация. Особено ако след постигнатото на 31 октомври споразумение между КНР, САЩ и Северна Корея за провеждане на шестстранните разговори в близко бъдеще се окаже, че те не водят до осезаеми резултати в позицията на Пхенян.

 

Пхенян направи опит да повлияе превантивно на обсъжданията в СС на ООН като заяви, че ще смята налагането на строги санкции като обявяване на война. В подхода си за наказателни мерки Съединените щати заложиха на санкции, които да елиминират възможностите на Северна Корея да придобива по линия на икономическия обмен материали и активи, които биха могли да се използват за развитие на ядрена и ракетна  програма. Ограничително условие пред степента на строгост на санкциите  беше и  мизерията на севернокорейците, която прави хуманитарните доставки за страната да изглеждат като граница, отвъд която не трябва да се преминава. Китай и Русия не подкрепиха налагането на санкции в Съвета за сигурност на ООН заради ядрената програма на Ирак, но гласуваха за налагане на санкции сещу Пхенян на 14 октомври 2006 г.. За Техеран не е сигурно дали  разполага с ядрено устройство дори от примитивен тип или с обогатен уран или плутоний. Макар и неясни, сигналите от Пекин и Москва съдържаха още от начало намеци за вероятността да се съгласят в СС с налагане на  ограничени санкции срещу режима в Пхенян, както и стана. Китай изглеждаше дори по-склонен към подобна стъпка за да запази лице пред пратньорите си: САЩ, Русия,Япония и Южна Корея. Пекин инвестира много дипломатически престиж през последните три години в шестстранните разговори, но Пхенян грубо игнорира тези усилия. Затова и езикът на китайското външно министерство беше необичайно остър, определяйки ядрения опит като „нагъл акт”. Същевременно дори ограничени санкции са реално предизвикателство за Китай, който се опасява от вълна от севернокорейски бежанци към североизточната си част. Страната остава основен доставчик на храна и гориво за своя съсед преди настъпването на зимата. Засега КНР печели и в задочния спор с Русия като влезе пръв в Пхенян чрез специалния пратеник на правителството, бившия външен министър Тан Дзясюан в опит да разреши кризата. Въпреки сериозните интереси на Русия в Източна Азия този път руската дипломация не беше особено активна. За Москва обаче не може да се изключи изкушението да търгува тази своя не особено активна позиция спрямо Северна Корея срещу позицията на международната общност за Грузия. Япония се оказа най-радикална при определяне на диапазона от санкции: страната обяви едностранно цялостно спиране на вноса; забрана на севернокорейски кораби да акостират на японски пристанища и налагане на нови ограничения върху влизането в страната на севернокорейци. Япония държеше най-много и на глава 7 от Хартата  на ООН, която осигурява спазването на санкциите включително с военни средства. Наложените на 14 октомври санкции единодушно от СС на ООН позволяват на всички страни да проверяват товарите за и от Северна Корея за оръжия за масово унищожение и свързаните с тях стоки, забранява търговията с тях, както и доставките на тежки конвенционални оръжия и луксозни стоки за Пхенян. Резолюцията ан СС на ООН изисква от държавите да замразят всички финансови и други икономически активи, свързани с неконвенционалните оръжейни програми на Северна Корея.

 

Оцеляването на режима е основната цел на ядрения опит на Пхенян. Така режимът на Ким Чер Ир засилва позициите си във вътрешен план, но по-нататъшните разработки на ядрени и ракетни технологии за пренос ще изискват изразходването на допълнителен финансов ресурс, което би имало негативни последици в социален план. Ако Съединените щати позволят запазването на режима нищо няма да се промени. Съществуването на този режим е приемливо за международната общност вече повече от половин век. Същевременно САЩ остават най-активни – поне на думи – по необходимостта от смяна на режима в Пхенян.

 

Най-голяма загриженост предизвиква въпроса за евентуален трансфер на севернокорейската ядрена технология към други проблемни за международната общност страни и особено терористични групи, например „Ал Кайда”. Хипотетична връзка на тази терористична група с Иран изглежда по-вероятна, отколкото със Северна Корея. Не е изключено режимът в Пхенян да се опита да направи трансфер на ядрена технология към Иран. Като друг потенциален клиент може да се открои Сирия. Най-голяма е опасността от трансфер на подобни технологии към Близкия изток. Търсенето на лостове за предотвратяване на подобна ситуация се превръща в основна цел на шестстранните разговори. Това е и главната  пресечна точка на съвпадение на интересите на участниците в тях. Не трябва да се пренебрегва и факта, че някои страни /предимно от Африка/ реагираха позитивно на ядрения опит на Северна Корея като отбелязаха правото на всяка държава да се защитава така както намери за добре.

 

Позицията на ЕС към проблема със Северна Корея е много предпазлива за разлика от по-голямата инициативност спрямо ядрената програма на Иран. Брюксел полага усилия да не се изолира Пхенян от търсенето на възможно решение.Ядреното предизвикателство на Северна Корея към международната общност задължава ЕС към по-активна позиция, каквато е имало с институционализираната роля на шведския премиер Першон. След влизането на България в ЕС на 1 януари 2007 г. се препоръчва страната да има висока степен на подготвеност за дебати по този въпрос, включително предлагане на инициативи за разрешаване на проблема. Това се аргументира до голяма степен с факта, че България познава много добре от собствен опит последиците от тоталитаризма.

 

Ядреният опит на Северна Корея ясно показва необходимостта от промени в международноправния режим за неразпространение на ядрени и ракетни технологии. Договорът за неразпространение стимулира апетитите и на други държави да търсят ядрен статут поради недостатъчно ефикасния механизъм за контрол. Ядреният опит на Северна Корея ще бъде и тест за възможностите на ООН да се противопостави ефективно на каквито и да е намерения за износ на оръжие и ядрени технологии чрез триъгълни или многоъгълни операции. Като участник в многостранния режим за ракетни технологии България би могла да заеме също активна позиция по този въпрос.



Тагове:   игра,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - въпрос
03.06.2007 22:49
има ли право всяка държава да изгражда защитата си както намери за добре?
цитирай
2. анонимен - ccc...
16.03.2009 02:40
e ti v 4as li siii...:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив