Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2007 11:58 - БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ДИАЛОГА ЕВРОПА-АЗИЯ
Автор: bfpn Категория: Политика   
Прочетен: 2112 Коментари: 0 Гласове:
0



За разлика от много други страни от Централна и Източна Европа България няма нито външнополитическа стратегия, нито прагматичен план за действие как да развива отношенията си с Япония, КНР, Република Корея или страните от Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН). Контактите с тези страни са все още не само спорадични, но и хаотични. Липсва визия за подредба на приоритетите ни в икономически най-динамичния регион на света. Общо Европа и Азия дават 52 % от световния брутен вътрешен продукт и 43 % от международната търговия. Вторачена в усилията си за присъединяване към ЕС и НАТО през последните години българската дипломация си спестяваше каквито и да е по-сложни интелектуални усилия спрямо Източна Азия. Преди по-малко от три години българските медии уловиха смехотворната ситуация когато и на Китай, и на Индия беше предложено да влязат в Европа през вратата на България без да се държи сметка за евентуална навалица от броя на населението в тези страни. Между 2004-2006 г.пък нямаше логично обяснение защо партньорството ни с Китай се формулира като „стратегическо”, а с Япония – като „ново”. Парадоксално, но именно членството на България в ЕС и НАТО в комбинация с новите реалности в Източна Азия – предимно присъединяването на Северна Корея към ядрения клуб - е на път да постави подобни неуредици на мястото им.   Диверсификацията на външнотърговските и инвестиционни потоци чрез активни отношения със страни извън ЕС носят поне три положителни резултата за България: нови възможности за българския бизнес; по-голяма издръжливост на отворена икономика като българската срещу евентуални външни шокове; подобрена перспектива за сигурността. Сега именно въпросите на сигурността и стабилизацията на демокрацията с уважение към човешките права се превръщат във важни икономически съображения. Защото както войната, така и диктатурата са сред основните рискове за бизнеса. Обединяващото в диалога Европа-Азия е, че Съединените щати играят решаваща роля както в европейската, така и в азиатската сигурност. Заедно със своите съюзници от НАТО САЩ прилагат многостранен подход спрямо сигурността в трансатлантическия регион и точно обратния подход в Азиатско-Тихоокеанския регион – изграждане на двустранни алианси с център отбранителния съюз с Япония. Като член на НАТО България трябва да калкулира подобна ситуация в своите външнополитически схеми.   Диалогът между Европа и Азия отправя серия от предизвикателства пред българската външна политика като част от общата външна политика на ЕС на три основни равнища:   На равнище двустранни отношения. Българската външна политика не трябва да вкарва произволно в употреба понятието „стратегическо партньорство” в отношенията си със страните от Източна Азия. По време на предишните две правителства българската дипломация използваше формулата, че за нас отношенията с Япония са еднакви по значимост с тези, които имаме със страните-членки на ЕС и НАТО. Запазването на тази формула и от сегашното правителство би било логично поне по три основни причини: (1) EС смята Япония за своя основен съюзник в Азия. Отношенията са базирани на Съвместната декларация от 1991 г. и десетгодишния план за партньорство между тях от 2001 г.; (2) Япония е в активен процес на засилване на сътрудничеството си с НАТО оосбено през последните месеци, а отношенията й със САЩ са крайъгълен камък на външната й политика; (3) Япония обяви през декември 2006 г. намеренията си да развива стратегическо партньорство с България и Румъния като членки на ЕС, базирано на новите насоки в своята външна политика: дипломация,ориентирана към универсалните ценности на демокрацията, пазарната икономиката, свободата, зачитането на човешките права и върховенството на закона и изграждането на „дъга на свобода и просперитет” от успешно създадени нови демократични общества, които формират външната рамка на Евразия. Партньорството между Китай и България като член на ЕС и НАТО все още не може да се определя като „стратегическо” поне по три причини: липса на споделеност на част от изброените по-горе универсални ценности;   възможността евентуална силова интервенция на Китай спрямо Тайван в случай, че мирното обединение не се осъществи, да отправи сериозно предизвикателство към сигурността в Източна Азия в допълнение към проблема с ядрената програма на Северна Корея; сериозния дисбаланс в двустранната търговия (по време на посещетнието си в КНР през ноември 2006 г. премиерът Станишев изрази позиция, че България трябва да засили митническия контрол за китайските стоки, които влизат в страната за да се защитят българските производители). Азбучна истина в международната търговия е, че балансиран двустранен стокообмен не може да има между две страни, които базират експорта си на едно и също предимство като ниските разходи за труд. Българската външна политика трябва да улеснява бизнеса и да съдейства за намаляване на напрежението в текущата сметка на плагежния баланс най-вече със страни, чиито експорт към България е базиран на стоки, в които са вложени капитали нови технологии. Външната политика би могла да подпомага и усилията на български компании да инвестират в Китай с цел навлизане на нови пазари в региона на Източна Азия. Обратно, за да се привлечат преки инвестиции от Япония на българска територия самият факт на членството ни в ЕС не е достатъчно. Японските компании (както и тези от САЩ например) трябва да бъдат убедени с реални действия, че те няма да загубят предимства от предстоящи инвестиционни проекти в България за сметка на европейски корпорации. Натрупаният опит от България в усвояването на финансов ресурс от Япония по линия на официалната помощ за развитие през годините на прехода може да бъде допълнителна сфера за партньорство в други страни от Югоизточна Европа, които все още не членуват нито в ЕС, нито в НАТО с цел присъединяването им към „дъгата на свобода и порсперитет”.   На междурегионално равнище. При диалога Европа-Азия е важно да се отбележи, че за разлика от ЕС в Азиатско-Тихоокеанския район има значително по-слабо изразена институционалност. Нито ЕС, нито НАТО, нито ОССЕ имат своя азиатски еквивалент. Япония, Южна Корея и Тайланд са „партньори за сътрудничество” на ОССЕ. Европейският съюз е един от най-важните „партньори в диалога” на АСЕАН още от 1978 г. Двете регионални организации се ангажират все повече с обсъждане на въпроси на външната политика и сигурността от 1994 г. насам след създаването на Регионалния форум на АСЕАН (ARF). Чрез Евратом ЕС е член и на Организацията за енергийно развитие на Корейския полуостров (KEDO). Преосмислянето на ролята на тази организация за гарантиране на ядрената сигурност в един от потенциално най-опасните райони на света е само един от новите казуси, пред които ще бъде изправена българската външна политика в ЕС. Друга непосредствена задача е да се лансират идеи за промени в съществуващия международноправен режим за неразпространение на ядрени и ракетни технологии. София трябва да бъде не само подготвена за дебати по въпроса с ядрената програма на Пхенян, но и да даде значим принос за една по-активна позиция на ЕС защото освен всичко друго България познава много добре от собствен опит последиците от тоталитаризма.   Чрез създаването на процеса ASEM/Asia-Europe Meeting (срещи на високо и най-високо равнище между страните-членки на ЕС и страните-членки на АСЕАН плюс Япония, Южна Корея и Китай) през 1996 г. Европа направи опит да компенсира закъснението си в установяването на официални връзки със страните от Източна Азия. За тях пък постигането на каквото и да е регионално групиране с Европа предполага укрепване на позициите им в какъвто и да е вид преговори със САЩ. Същевременно неформална организация като ASEM се стреми да насърчава не само политическия и икономически либерализъм, но и военната сигурност в Евразия. По тази причина САЩ не биха се противопоставили на усилията нито на Европа, нито на Япония за укрепване на междурегионалните или двустранни отношения между тях. Създаването на бизнес среда, която минимизира риска за инвестиции в крайна сметка е от полза и за американските компании, които оперират в ЕС и Азия. За българската външна политика една нова ситуация като участие в диалога с АСЕАН или в процеса ASEM е предстоящо ново изпитание за многостранната дипломация.   На глобално равнище. Има поне два въпроса, по които позициите се различават както между ЕС и Азия, така и вътре в тези две регионални групировки: засилване на търговската либерализация в рамките на Световната търговска организация и реформата на ООН (предимно в Съвета за сигурност). Ядреният опит на Северна Корея например остава тест за възможностите на ООН да се противопостави ефикасно на каквито и да е намерения за трансфер на ядрени технологии към други проблемни за международната общност страни и особено терористични групи. Предизвикателството за българската дипломация на подобно глобално равнище е да определи своя специфичен принос чрез нови идеи в отстояване на общите си интереси със стратегическите си партньори от ЕС и Азия изправени пред общи заплахи за сигурността: икономическа, военна,енергийна и човешка.


Тагове:   Азия,   политика,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив