Бойко Ноев: Не може да се говори за нова „Студена война”
Тръбата през България стана актуална, когато цените на нефта я направиха печелившо средство за пренос, а не толкова заради политическо решение. От трите държави участнички в проекта Бургас – Александруполис, България е най-малко заинтересована. Тя само предоставя територия. Абсолютно невярно е, че геополитически това подобрява нейната сигурност. Петролопроводите и свързаната с тях инфраструктура са едни от приоритетните мишени на тероризма, казва за ЕКСПРЕС.БГ бившият военен министър.
Петър Вълков
Г-н Ноев, неотдавна висши руски военни обявиха, че армията им може да унищожи евентуални противоракетни установки на САЩ в Източна Европа? Реална ли е тази заплаха?
Подобна риторика се чува не за първи път. Ако погледнем назад в годините ще си спомним много случаи, когато гласът на военните от Москва допълва заявена от политическото ръководство позиция. Аз обаче не си спомням подобни закани да са били материализирани, при това в много по-тежки случаи на конфронтация. С нереализираните заплахи трябва много да се внимава, защото се олеква и започват да не те взимат насериозно. Аз не вярвам дори и най-екстремните хардлайнери в Москва да си въобразяват нападение срещу държави от НАТО и Европейския съюз.
Буди ли тревога, според Вас, речта на Владимир Путин от 10 февруари в Мюнхен, която редица анализатори обявиха за начало на нова Студена война? Съобразява ли се Западът с посланията руския държавен глава и има ли увеличаване на напрежението между САЩ и Руската Федерация?
Като участник в Мюнхенската конференция имам преки лични впечатления. Според мен, много от коментарите и анализите на казаното там се базираха на „чул-недочул” или на препредаване на нечия интерпретация. Отиде се дотам да се говори за известяване на „нова Студена война” между Запада и Русия, което звучи добре за новинарско заглавие, но няма сериозна същностна подплата. Аз споделям мнението, че в Русия се утвърждава един по същество авторитарен режим, който ограничава онези основни демократични права и свободи на гражданите, които споделяме ние, държавите от ЕС и НАТО. Поради доходите от високите цени на петрола този режим засега се радва на значителни ресурси, които му позволяват отново (след разпадането на СССР) да провежда една по-активна външна политика. Доколкото руският политически елит в момента е доминиран от т.нар. „силовици”, или по-просто казано - офицери от специалните служби и особено бившата КГБ, във външната им политика се завръща арогантността на изказа и ”размахването на пръст”. Наистина, тези атрибути по принцип са присъщи на всяка велика сила и никой не може да упреква Русия само за това. Съществената разлика е в политическата и икономическата основа на различните „велики сили”, които и да включваме в тази категория.
Моето обяснение за реакцията на речта на Путин в Мюнхен, а всъщност отговорите му на въпросите от залата бяха по-показателни и откровени, е, че той надхвърли „добрия тон”, което един държавен глава не бива да прави. Или някой лошо го бе посъветвал как да се държи, или самият Путин не бе наясно кои послания тежат на Мюнхенските конференции, особено изказани от лидер на важна държава.
И да се върна на вашия въпрос. От една страна, на пръв поглед, според мен навлизаме в цикъл на по-изострени противоречия между Запада и Русия, но за нова „Студена война” въобще не може да се говори. Много е важно да се отчита, че „Западът” отпреди Берлинската стена вече не е същият. Политически и географски той вече опира на Черно море и до границата на бившия СССР. Същевременно вътрешните противоречия в същия този „Запад” все повече затрудняват провеждането на единна политика по стратегически глобални въпроси. Сред многобройните примери са и Близкият Изток, и Ирак в частност, енергийната сигурност, Иран. Безапелационното световно лидерство на САЩ през последното десетилетие бе обусловено от обективни, материални фактори - икономически, военни. Последствията не са най-добрите нито за самите САЩ, чието общество и политически елит не успяват да „овладеят” своето еднополюсно могъщество, нито за традиционните им съюзници и партньори от Европа. Като резултат се появяват центробежни сили, тенденции за преход на глобалната система към многополярност. Що се отнася до Русия, съвсем естествено тя ще прави всичко възможно да отслабва солидарността на Запада, по всеки възможен въпрос - от енергийната сигурност и противоракетната отбрана, до Косово. В случая обаче не е толкова важно какво прави Русия, а какво правим ние, в ЕС и в НАТО.
Впрочем, ето още един въпрос за размисъл, на който няма да чуете откровен отговор: кое е повече в интерес на света, към който вече принадлежи и България - Русия на Путин, каквато я познаваме сега, или Русия на вътрешния разпад и хаос, с неизвестен контрол над ядрените и други оръжия за масово поразяване. Вероятно някъде в отговора на този въпрос се проектират признанията за „лично приятелство” и „доверие” между редица лидери на големи държави и руския президент.
Подписването на споразумението за петролопровода Бургас - Александруполис бе отложено заради позицията на Гърция във връзка с ПРО на САЩ в Източна Европа. Оказва ли Русия натиск чрез енергийната търговия и какво цели с това?
Аз напълно изключвам гръцката позиция по ПРО, която не познавам, да е свързана с изграждането на който и да е петролопровод. Петролопроводите се изграждат при ясно дефинирани икономически интереси и преди всичко интересите на собственика на петрола, който иска да го пренесе на световните пазари по най-сигурния и най-евтин начин. Това се отнася в пълна сила и за Бургас-Александруполис. Оттам следват няколко извода, които според мен са принципно важни за определянето на отношението на България към петролопроводите. Първо, тръбата през България стана актуална, когато цените на нефта я направиха печелившо средство за пренос, а не толкова заради политическо решение. Второ, от трите държави-участнички в проекта, България е най-малко заинтересована. Тя само предоставя територия. Абсолютно невярно е, че геополитически това подобрява нейната сигурност. Напротив, подпомага руската енергийна политика и засилва руското влияние у нас и в региона. България поставя на карта най-важната си индустрия, морския туризъм с приходи над 2 млрд., срещу годишна такса от 35 милиона долара. Освен това петролопроводите и свързаната с тях инфраструктура по принцип са едни от приоритетните мишени на тероризма, защото са сравнително лесно достъпни и създават големи поражения.
При тази ситуация, нормално бе именно Русия да бъде активната страна, да прави отстъпки и да плаща съответната цена, защото това е нейният петрол. Случи се точно обратното. България се постави в унизителното положение, отстъпи от първоначалната позиция за равнопоставеност в проекта. Последните две български правителства настойчиво чукаха на руската врата с призиви за ускоряване на решението, като услужливо се съгласяваха с всяко ново руско искане.
Правилно ли постъпи българското правителство, като даде проекта АЕЦ „Белене” в ръцете на руски изпълнител? Доколко бе защитен националният ни интерес при тази сделка? А при предоговарянето на цената на природния газ?
Ядрената енергетика няма алтернатива за България, в средносрочен и дългосрочен план. Според мен самото строителство не е толкова важно, колкото зависимостта от ядреното гориво - новото и отпадъците. Както се разбира, начинът, по който са формулирани условията, прави България напълно зависима от руските доставки. В съвкупност, решението за „Белене”, наред с Бургас-Александруполис и предоговарянето цената на природния газ оформят контурите на една цялостна енергийна политика, каквато никоя държава от ЕС и НАТО не би си позволила. Поради това мнозина анализатори у нас и в чужбина с основание изказват безпокойство за енергиен, а оттам и политически пробив в България, като нов член на колективните системи за сигурност.
Русия подпомага с технически средства иранската ядрена програма. Тази намеса в конфликта ще увеличи ли напрежението между РФ и САЩ и ЕС?
Да, засилва се недоверието и се създава напрежение, което се прояви и на конференцията в Мюнхен.
Каква трябва да бъде българската позиция при евентуален удар срещу Иран?
Малцина днес виждат полза от удар срещу Иран.
Все още не е взето решение дали България ще прати втора рота военни в Афганистан? Какво е Вашето мнение?
Първо, това е операция на НАТО и България като държава-членка трябва да даде своя принос. Важното е този принос за бъде много добре премерен и да съответства на сегашните възможности на войската. А те не са големи. Не трябва да се повтаря горчивият опит от Ирак, да се взима политическо решение, без да се мисли за живота и здравето на изпращаните бойци. Аз не съм сигурен дали армията е успяла да реши всички въпроси на организацията, подготовката и оборудването на контингента за Афганистан, а там е бойно поле. Страхувам се, че политиците не осъзнават напълно отговорността за изпращането на неподготвен контингент и считат, че това е работа само на военните. Това не е така. Също така, военните са поставени в положение да изпълняват политическо решение и разчитат на политическа подкрепа, която обаче не е еднозначна в българското общество.
Каква би трябвало да е българската позиция по въпроса с независимостта на Косово?
Като член на ЕС и НАТО позицията на България по принцип следва консенсусните решения на тези организации. Същевременно, по очевидни геополитически причини нашата страна е заинтересована от максимално бързото решение на проблема, защото той създава тлеещо огнище на напрежение и пречи на интеграцията на целия регион.
Планът на Ахтисаари е добър компромис и би трябвало да се работи за неговото приемане, въпреки че засега сръбската страна го отхвърля. Без съмнение решението е много тежко за Сърбия. Но сред другите фактори тя трябва да реши къде е нейното дългосрочно, стратегическо бъдеще – там, където принадлежат европейските демокрации, или с Русия. Според мен ускоряване на решението е възможно само в контекста на ЕС. На сърбите и косоварите трябва да се предложи ясна и близка перспектива за членство, като алтернатива на разделението. За съжаление обаче, при сегашните настроения в повечето европейски страни и при липсата на изявени политически лидери от европейски мащаб, днес това не е възможно.
