от Боби БОБЕВ*


Нужно е да се напомни безспорният факт, че Косово като фиксирана в днешните граници географска територия никога не е съществувало в миналото и е очертано по този начин едва в Титова Югославия през 1945 г.Също така безоснователна е една от базисните сръбски тези - Косово винаги е било сръбско, то е люлка на православието и е "сръбски Ерусалим", в Средновековието сърбите в областта са били подавляващо мнозинство, а албанците се появяват едва след XVI-XVII век. По-горе вече бе споменато, че албанските територии са влизали в състава и на други средновековни държави, без това да означава наличието на някакви претенции. В Косово безусловно са живели сърби, но няма как да се установи етническото съотношение през Средновековието. Тезата за "подавляващо мнозинство" просто е огледална реакция на албанското твърдение и е в същата степен невярна. Що се отнася до Печката патриаршия, тя е била установена в този град не за друго, а понеже седалището на тази духовна институция в Централна Сърбия изгаря. Така един средновековен пожар в манастира "Жига" довежда до създаване на исторически и политически митове.Просто по моя преценка историческият подход и опитите да се налага някакъв вид историческо право при вземане на политически решения в началото на ХХI век са несъстоятелни и само усложняват проблема. Защото центърът на архиепископията на свети Климент е бил в албанския град Берат, той е бил в пределите на държавата ни повече от век, пак там са мощите на свети Горазд и свети Ангеларий - днес какво, България да предявява някакви претенции ли?

За изясняване на картината важно и дори решаващо значение имат данните за етническото съотношение, особено в по-нови исторически времена. По данни от османската документация още през ХVIII и ХIХ век съотношението сърби - албанци е в полза на последните. В рамките на ХХ век за периода между двете световни войни числеността на албанския елемент се движи между 60-65%. Важни са данните от времето на Титова Югославия: през 1953 г. имаме 65% албанци при 23% сърби и 4% черногорци; през 1971 г. съотношението е съответно 74:18:2.5, за да достигнем приблизително до 78:13:2 през 1981 г. За периода 1960-1990 г. от Косово се изтеглят около 50 000 сърби и черногорци. Огромното числено превъзходство на албанския етнически елемент в наше време е очевиден и това се дължи не само на намаляване бройката на "другите". Към 1981 г. данните за естествения прираст сочат 10 на хиляда общо за Югославия при 30 на хиляда за Косово и 42 на хиляда за албанците в областта. Опитите за промяна на това съотношение са в две основни направления: колонизиране на сръбски елемент там и отстраняване на албански (чрез терор и прогонване непосредствено след Първата световна война и чрез изселване към Турция на база спогодби за размяна на население по етнически и религиозен принцип в междувоенния период и по-късно). Всичко това обаче не води до някакви съществени резултати.

Силни са традициите на насилието в областта. През периода 1919-1921 г. има неопровержима документация за истински геноцид и етническо прочистване от сръбска страна - с минимум 30 000 убити и много прогонени към Албания, включително цели села. В междувоенния период освен споменатите методи на колонизация и прогонване имаме още и опити за насилствена смяна на имена.

По времето на Титова Югославия има сериозна промяна. Косово вече не се води Южна Сърбия, а автономна област в състава на федеративната република Сърбия, прекратени са опитите за денационализация, възстановява се напълно албанската именна система, откриват се албански училища и се подготвят съответните учители. Нещата се либерализират още повече след отстраняването на Ранкович през 1966 г., за да се стигне до конституцията от 1974 г., според която Косово и Войводина придобиват статут, приравнен към този на републиките (местен парламент, местно правителство и т.н.), но без формално да се обявят за такива. Причината е в конституционното право на последните за самоопределение до излизане от федерацията. Към практическите придобивки през този период можем да отбележим правото на ползване на албанското знаме, създаването на Прищинския университет с преподаване на албански език, Албаноложки институт и т.н. Следва обаче да се отбележи и фактът, че албанците от Косово през цялото време остават в известен смисъл граждани "втора категория", особено по отношение на участието в администрацията, армията, силите за сигурност. Не бива да се забравят и общата икономическа изостаналост в рамките на Югославия, и по-ниският жизнен стандарт в сравнение с други части на федерацията, особено Словения и Хърватия.

Важен момент е и наличието на някакви форми на съпротива. Още в началото на 60-те години на ХХ век Адем Демачи прави опит за създаване на нелегална структура с крайна цел присъединяване на областта към Албания, за което той и негови сътрудници са осъдени на различни срокове затвор. През 1968 г. има улични демонстрации с призиви за "Република Косово", а в началото на 80-те години се лансира дори идеята за обща федеративна единица на всички албанци, живеещи в Югославия.

Пак по същото време можем да отчетем началото на цялостна ескалация на напрежението в Косово, продължила почти две десетилетия и особено засилила се след поемане на властта от Слободан Милошевич. След като в практически смисъл последователно са отнети редица права, дадени през 1974 г., през март 1989 г. конституцията на Сърбия е променена в посока към рязко орязване правата на автономните области. През юни с.г. са суспендирани парламентът и правителството в Прищина. На 2 юли 1990 г. албанците прокламират създаването на Република Косово, а на 5 юли Белград обявява извънредно положение, разтуряне на всички местни институции, отстраняване на 1990 албанци от заеманите постове във всички политически, икономически и културни структури и заменянето им със сърби. Получава се истинска двойствена ситуация, тъй като от страна на албанците хронологически следват провъзгласяване на конституция (7 септември 1990 г.), обявяване на суверенитет (22 септември 1991 г.), референдум за независимост (26-30 септември с.г.), съставяне на правителство (19 октомври 1991 г.) и избор на Ибрахим Ругова за президент (24 май 1992 г.).

След Дейтънския мир Белград съсредоточава целия си ресурс към Косово и от 1995 г. започват известните събития на насилие и "етническо прочистване", достигнали своя връх през 1998-1999 г. и предизвикали намесата на международната общност. Нямам за цел да преразказвам тъжната история на последната Балканска война през ХХ век, довела до трагични събития и за албанци, и за сърби. Разбира се, огромно значение има ролята на международния фактор - тогава и днес интерес представлява и българската позиция, но това са други теми. Смисълът е от последния конфликт да се направят точните изводи и той да не се повтаря. Защото и албанците, и сърбите трябва да разберат, че да имаш бъдеще без изопачени спомени, е по-добре, отколкото да живееш с несъстоятелни и нереални спомени, но в омагьосан кръг и без бъдеще.


*Боби Бобев е доктор по история, бивш български посланик в Албания от 1998 г. до 2006 г.

НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ``ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ БЪЛГАРИЯ``
/Искам да работя и живея за България/ . П О К А Н А ; www.sgob.narod.ru,
Научно-технически съвет. Редовни сбирки; всяка сряда от 15.00 часа, адрес: София-1000, ул``Сoфроний Врачански``№30, тел: 02/9318006, 9871522, 9883796;
Отговорник за НТС-Михаил Вашкевич; vashkevich@mail.bg, GSM: 0889-200141.
Задължения; Следи за новостите в обществената сфера;
-Създава автоматизирана система за управление и обработка на информацията.
-Осъществява контакти с научни, културни и обществени институции.
-Изготвяне на анализи и прогнози, съхраняване на данни.
-Откриване на Европейски университет у нас.
-Огласява в печата наши и чуждестранни постижения. ЗАПОВЯДАЙТЕ!