Г-н Андонов, как ще коментирате предложения от външно министерство законопроект за дипломатическата служба?

Проектозаконът е много подходящ за страна с укрепнала демокрация. За съжаление България все още не е такава. Повечето от постановките в проектозакона може да са заимствани от европейски страни, но при тях има дълги традиции както в дипломатическата служба, така и демократични. Законът е неприложим при сегашните условия в България. Най-спорният момент е позицията, която се предвижда - постоянен секретар. Това е една всемогъща фигура с много правомощия. Смущаващото е, че постоянният секретар има по-голям мандат от министъра. При смяна на политическата конфигурация постоянният секретар, който може да е избран при съвсем различна политическа конфигурация, ще продължи да оказва изключително влияние върху работата на МВнР, а и върху външната политика. Това става особено силно в комбинация с другите две нови предлагани позиции - на генералните директори.
Така че всеки един министър ще бъде притиснат в менгемето между постоянния секретар и генералните директори и той няма да има никакво пространство за взимане на решения. Този закон ще доведе до управление на бюрократите. Същевременно отговорността се носи от министъра и от зам.-министрите, защото това са политическите лица. Министърът е избран от парламента и той носи отговорността пред избирателите, а не някакви фигури на бюрократи. Целта на закона е да циментира позициите на дипломатите, които са в системата от преди 1989 г. и които са над 50-годишни и имат нужда от още 5-10 години задържане на позициите си.

Как ще коментирате тезата на външния министър Ивайло Калфин, че целта на закона е да спре партийното кадруване в министерството?

От 9 септември 1944 г. до днес всички назначения в МВнР са били политически. Това е ясно на всички. Кариерната дипломация предстои тепърва да се случи с новите поколения, които ще влязат в МВнР. Човек не е имал възможност да влезе в тази система до началото на 90-а година, ако не е бил благословен от елита на БКП, много често и на ДС, и ако не е завършил своето образование в Москва.

Как може да се реши проблемът зад граница да бъдат изпращани хора, които да не дискредитират страната?

Всичко зависи от личните и професионалните качества на отделния човек, от образованието му. Много важна е и преценката на президента, на министъра на външните работи и на правителството, тъй като те са отговорни за селекцията на тези хора. Дипломатическата служба в България се нуждае от много широко отваряне, което да привлече повече външни експерти - хора, които са специалисти в определени области и, разбира се, хора, които са държавни служители, но в други министерства. Защо например човек, който е на висока позиция, например директор в Министерство на финансите, да не може да заеме висока дипломатическа позиция, било в МВнР или в някое посолство.

запазва се статуквото!пълна липса на свежо мислене и демокрация в дипломатическите служби на България.нищо друго не можеше и да се очаква от бетоната глава на един калфа.

запазва се статуквото!пълна липса на свежо мислене и демокрация в дипломатическите служби на България.нищо друго не можеше и да се очаква от бетоната глава на един калфа.