Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2008 15:13 - Какво и за кого печели България с "Южен поток"
Автор: bfpn Категория: Политика   
Прочетен: 1568 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.02.2008 15:15



Анализ на Българската Асоциация за Външна Политика

1 Февруари 2008
Медиапул

 

image
Съперничеството между "Южен поток" и "Набуко" създава измамната илюзия у някои, че има място за блестяща изолация и двойна печалба - ще подкрепим и двата проекта. Двата проекта са като скачени съдове. Макар, че технически да е вярно съждението, че могат да се реализират по отделно, на практика увеличаването на шансовете на единия е винаги за сметка на другия. Те си съперничат и като източници, като трасета и като битка за потребителите.

Цената – политическата суета от "петте минути световно внимание” - не е равностойна, нито синоним на убедителна политика, тъй като последствията – ползи и щети – във времето и пространството - за България и региона не са съизмерими.

Кремъл веднага "кешира” договора от София, като принуди Белград да продаде нефтено-газовия монопол на Сърбия НИС (NIS) без конкуренция и с политическа отстъпка от няколкостотин милиона долара. Без споразумението с българското правителство, шансовете на Москва да използва виртуалната карта на ползите от "Южен поток" в преговорите със Сърбия бяха нищожни.

Българските управниците няма как да не са осъзнавали какво правят – те получават огромно количество информация както по линия на официалните дипломатически канали, така и от специалните служби. Ако не - къде са били министерството на външните работи и специалните служби?

Удар срещу про-европейските сили в Сърбия

Няма как да не са си давали сметка, че в този изключително деликатен момент, в навечерието на трудно решение по казуса Косово и при особено важни за европейския избор на Сърбия политически събития, българските управници на практика подкопаха позициите на про-европейските сили и на президента Тадич. 

Не случайно вместо в Брюксел, основните политически фигури на Сърбия са в Москва.

Нашият национален интерес е Сърбия максимално бързо да излезе от плена на националистическите тежнения и хармонизира вътрешното си развитие и външната си политика с ЕС. Затова българските преговарящи е трябвало да си дават сметка, а Министерството на външните работи е трябвало да обясни лицемерието на официална подкрепа на "европейския избор на Сърбия” и действия, реално подкопаващи позиции на про-европейските сили в страната.

Отношения с транзитиращи страни

Президентът и министър - председателят също така е трябвало да си дават ясна сметка, че договорите от София пряко влияят върху отношенията на Русия с Украйна, като увеличават ресурса за намеса и влияние на Русия. Заобикалянето на Украйна силно стеснява възможностите на президента Юшченко и премиера Тимошенко да отстояват своите интереси в отношенията с Русия и "Газпром".

Много по - перспективно е да "играем солидарно” с другите транзитни страни, още повече, че увеличаването на транзитните възможности по суша е в пъти по- ефективно решение от скъпоструващите морски проекти. Това, което всяка една от транзитните страни печели от енергийния си егоизъм при индивидуални преговори с "Газпром", след това с лихва се връща от монополно високите цени на газта, от конкуренцията на транзитните трасета и ниските транзитни такси. Това също е трябвало да се отчете.

В София е трябвало внимателно да проследят историята и перспективите на другия морски проект "Син поток", който бе и продължава да стряска БСП със спомените за 1996 г. И до този момент капацитетът на трасето се използва само наполовина, което не пречи на "Газпром" и "Ени" да прехвърлят цената на своите стратегически мотивирани проекти върху европейския потребител. След като зациклиха преговорите на "Газпром" с Турция за "Син поток – 2", стана ясно, че Русия няма да успее да блокира "Набуко" на турска територия. Все още съществува теоретична възможност за използване на маршрута "Посейдон" за Италия, но тя не дава решение на достъпа до Австрия и Унгария. Няма шанс Турция скоро да допусне "Газпром" до контрол върху газопреносната й мрежа, т.е. "Газпром" няма как да избегне конкуренцията с по-евтин природен газ от други страни производители. Румънското правителство също е обявило своята еднозначна подкрепа за "Набуко" и нежеланието си "да играе на две сватби”.

Блокиране на "Набуко" на българска територия

При тези условия "Газпром" бе принуден да прибегне до крайния резервен вариант и да се опита да "играе на изпреварване” и блокира "Набуко" на българска територия.

Този анализ е важен от гледна точка на оценката на реалните преговорни възможности на София и постигнатото от правителството и президента. Както се вижда, те са били в пъти по -големи от тези, с които правителството на Виденов е разполагало преди повече от десет години. Но тогава бе запазена собствеността върху нашите тръби и това днес трябва да бъде признато. Ако бяха освободени от своите страхове и предразсъдъци, президентът и правителството трябваше да разчетат в дебаркирането на най-доброто като преговорен и политически ресурс, с което Русия разполага в момента, че гостите са изключително силно зависими от решението на София. Което изключва прибързани и небалансирани решения. Без значение какъв е упражняваният натиск.

На практика "Набуко" и "Южен поток" си съперничат за природния газ от Каспийския регион, който е най-вероятният източник на суровина при тоталния срив на програмата на "Газпром" за разработка на нови находища. Трета поредна година производството и износът на собствен природен газ от "Газпром" стагнират, което увеличи зависимостта на газовите баланси на страната от централноазиатски газ. За това преговарящите също е трябвало да знаят.

С договора от София "Газпром" циментира позициите си в преговорите с Казахстан, Туркменистан и Узбекистан, с което накърнихме интереса на тези страни да получават справедливи цени за своя газ. За това преговарящите от София също са знаели. Вместо да чакаме "Газпром" да "пренесе играта” на български терен, "Булгаргаз" и българското правителство трябваше да водят активни преговори и привлекат Казахстан, Азербайджан и Туркменистан като партньори при реализацията на транзитни проекти на българска територия, което да им даде пряк достъп до европейския енергиен пазар.

Също е трябвало да знаят, че размахваните цифри за бъдещи и потенциални ползи не са равнозначни на незабавните дивиденти, които "Газпром" получава чрез увеличеното си геополитическо влияние и ръста върху неговата капитализация като публична компания. Всички ползи, които България получава по договорите, са в бъдеще и с вероятен характер. Ползите за Русия са незабавни и осезаеми.

Укрепен монопол на "Газпром" на европейския пазар

Преговарящите също са знаели, че от гледна точка на българския потребител и избирател двата проекта не са равнозначни като ефект – ако приемем, че всички други ползи като транзитни такси и инвестиции са приблизително еднакви за "Набуко" и "Южен поток". Укрепването на на монополните позиции на "Газпром" на европейския пазар на природен газ и торпилирането на възможността за пряк конкурентен достъп на независими от руския газов монопол производители и собственици на газ означава, че българските потребители ще плащат по-високи цени на природния газ.

С действията си преговарящите предоставят територията на страната за развитие на геостратегически инициативи на сила, която отправя предизвикателства към организациите, в които членуваме - НАТО и ЕС. Само въпрос на терминология е дали ще определим състоянието на тези отношения като "студена война" или "хладен мир". Членството ни в тези организация предполага като минимум предварително съгласуване на стъпките с нашите партньори, а не политика на "свършени факти” и отчаяни опити за тяхното постфактум аргументиране. Подобни действия отнемат, а не засилват геополитическия ресурс на страната. Да не говорим за икономическото богатство.

Управляващите е трябвало да осъзнават, че не могат едновременно да очакват разбиране и сътрудничество от европейските институции, натоварени с координиране на европейската енергийна политика, и в същото време тотално да пренебрегват принципите на солидарността, отговорностите по подписаната от нас Енергийна харта и Транзитния протокол, както и елементарните изисквания на дипломатическата вежливост за коректна и навременна информираност.

Не случайно за историческия фон на инициативата на Москва бе избрана 130 годишнината от руско-турската война и възстановяването на българската държавност. Опитите за конверсия на историческа признателност в политически изгоди са недопустими. Това е задължение към паметта на всички, паднали в битките преди 130 години и на първите български държавници, които твърде често е трябвало да отстояват правото си на независима политика именно в отношенията си с Освободителката.

Тестът – България да пренася неруски газ през "Южен поток"

Има елементарен тест доколко "Южен поток" може да се нарече европейски или равноизгоден на страните, които участвуват в него. Тестът е дали България ще може да го ползва за собствени нужди, след като преминава през нейна територия. Примерно "Булгаргаз" да закупи казахски или турменски газ и го транзитира през руска територия, като заплаща същите транзитни такси на "Газпром", каквито той плаща в България. Ако отговорът е положителен, тогава може да се твърди, че "Южен поток" дава действителен шанс за диверсификация на източниците и на транзитните маршрути, като ползите са разпределени. Ако България като член на ЕС не получи подобно реципрочно право, то проектът не може да се нарече отговарящ на интересите на европейска България.

Има още един ключов мит в аргументацията на "Южен поток":

"Така правят всички" или за различията ни от Германия и Италия

Той се основава на класическото "така правят всички” – цитира се "Северен поток" и подкрепата, която получава от ЕК (поне от комисаря Пиебалгс) и поведението на Италия, Германия, Австрия и други ползващи със специално внимание в Москва.

За разлика от "Северен поток", при Южния има реален шанс за навлизане на европейския газов пазар на конкурентни производители на природен газ.

Що се отнася до аналогиите с политиката на Австрия, Германия, Италия и другите страни, българското правителство само може да си мечтае един ден българските фирми да се радват на равно третиране с компаниите от посочените страни. Не случайно нито една от посочените страни няма особен проблем с балансиране на търговски или платежен дефицит.

Нима българското правителство не прави връзката между небалансираните отношения с Русия, търговския и платежния дефицити и понижаването на кредитния рейтинг и проблемите на присъединяването към Евровалутната зона? Германските, италиански, австрийски и други фирми от "стара” Европа имат привилегирован достъп до ресурси на руска територия, и до собственост в ключови за руската икономика компании и до руския пазар. България през последните петнадесет години сви износа си от милиард и половина до мизерните 200 милиона евро, при това без особени шансове за скок. А 80% от търговския дефицит, в това число и огромна част от платежния дефицит, са функция на небалансираните и неравноправни отношения с Русия.

Абсурдно и недопустимо е управляващата коалиция и президента да преговарят с "Газпром" и Русия преди да се договори със своя народ. Това лишава от легитимност договорите и политиката, която те отразяват, защото тя ни разединява и противопоставя. Само вътрешната ни консолидация може да направи силни позициите ни при преговори с външни партньори.

Все пак, договореностите още не са ратифицирани от българския парламент и затова е важно преди това да бъдат съгласувани с ЕС, включително чрез поставяне на въпроса за разглеждане в Европарламента от нашите депутати. Проблемите имат общоевропейски измерения и е трудно да се очаква, че българското правителство може да бъде имунизирано против заразата да се договарят самостоятелни сделки при отсъствие на лидерство от страна на ЕС.



Тагове:   България,   Южен,   Какво,   поток,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив