Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2008 10:36 - Открито Писмо на Българска Асоциация за Външна Политика
Автор: bfpn Категория: Политика   
Прочетен: 2630 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.06.2008 11:20


              Критичното отношение на ЕК към сегашното българско правителство е от принципно значение за бъдещeто на европеизма в България, за развитието на гражданското общество, както и за сигурността и благоденствието на българските граждани. Проблемът надхвърля българските граници: той е сериозно предизвикателство за Евросъюза като цяло. Очевидно е, че създаденият през тоталитаризма управляем модел на прехода е несъвместим с духа на европеизма. Едно е, страна–кандидат да бъде третирана с добронамереност и с известна степен снизхождение в предверието на пълноправното членство, а друго е, импланти от друго време и системи да определят развитието на граждани на Европейския съюз. Именно отношението към съдържанието и бъдещето на европейския проект на България следва да определя и отношението ни към позицията на Брюксел. Призивите за надделяването на чисто политически или формални съображения в реакцията по доклада за дейността на правителството, съдържащи се във внушенията за катастрофически сценарии – посегателства върху политическата стабилност и «антиевропейски настроения», със сигурност ще бъдат за сметка на реалните промени и реформи. Време е външните ни партньори и самите ние да ориентираме собствените си оценки и реакции не по симпатии или целесъобразност, а според обективни и устойчиви критерии за реални действия и намерения. Наред с другото, нашите проблеми отнемат обща европейска енергия и се отразяват неблагоприятно върху стратегията и политиката на ЕС и НАТО в Югоизточна Европа и Черноморско-Каспийския регион. България, наред с постиженията си, в редица случаи постави под съмнение лоялността си към нашите нови съюзници. Сключените зад гърба на европейската – в това число и българската - общественост енергийни договори с Русия, изчерпаха и без това крехкото доверие при „трудното” начало на членството ни в Европейския съюз. Европейската комисия и страните-членки превърнаха във водещ приоритет усилването на енергийната независимост и диверсификацията на източниците на енергоресурси, а проектът Набуко се превърна в символ на този стремеж. На фона на постоянните опити на Русия за неговото торпилиране, българският президент и правителство дадоха старт на неговия пряк конкурент – Южен поток, без вътрешен дебат и търсене на солидарни решения, без проучване на неговото въздействие върху текущи политически ангажименти и икономическо развитие или за неговата реализуемост – ресурсна обезпеченост и съгласие на Украйна и Румъния. Българското правителство позволи на Русия да развие чрез виртуални проекти и без да влага особени финансови или политически ресурси стратегическата си инициатива в Югоизточна Европа, да придобие ключови стратегически енергийни активи – без търг и конкуренция – като подкрепи антиевропейските сили в нашата западна съседка в критични за еврпейското бъдеще на Сърбия президентски избори. Подобна „лоялност” не може да остане незабелязана в Брюксел. Не случайно българските власти останаха неми при „случайните” откровения на руския посланик в ЕС Владимир Чижов, че България е „троянския кон” на Русия в ЕС. Тази политическа арогатност, прецизно насочена към сриване на доверието в България като нов член на Съюза, е функция на уверенията на българския управляващ елит, че старите зависимости ще останат непокътнати. Никак не са случайни лапсусите на българския държавен глава по време на посещението на действащия и кандидата за нов президент на Русия в началото на годината. Според господин Първанов пред България не стои въпросът да избира между ЕС или Русия, защото те не са геополитически алтернативи (!?). Това беше българският прочит на мястото ни в бъдещите отношенията ЕС-Русия – не в европейския отбор, а „по средата”. Такъв беше българският отговор на изключително добронамерения политически жест по приемането ни без да сме покрили критериите за членство. Нито министър–председателят, нито външният министър, нито което и да е друго официално лице сметна за необходимо да опровергае държавния глава, което автоматично  приобщи управляващата коалиция към неговите позиции. Подобни емоционални откровения не само говорят за вътрешния мир, за истинската ценностна система на спешно преквалифицирали се в евроатлантици апологети на реалния социализъм - политически приятели на Милошевич и „герои” на антиатлантическата съпротива от времето на косовската криза. Това политическо хамелеонство провокира опасност от стена от недоверие към България  в рамките на ЕС, което неминуемо ще се отрази върху усвояването на структурните и кохезионния фондове, така и върху приемането ни в Шенген и евровалутната зона. Нещо по-лошо, сред някои отговорни за кризата кръгове се формира устойчиво убеждение, че задълбочаването на интеграцията и хармонизацията на развитието ни с евроатлантическите стандарти има смисъл само доколкото не се застрашават властовите позиции и преразпределителния ресурс на управляващата политическа олигархия. Пазителите на статуквото нямат интерес от прозрачно, необременено от корупционни практики и състезателно разпределение на средствата от фондовете, защото българската демокрация може да излезне от техния контрол. В опитите да подчинят интеграцията на свои групови интереси, отговорни представители на управляващия елит все по-упорито насаждат внушението, че членство в евровалутната зона не е първостепен приоритет. Опитът на Словения и на Словакия показва, че бързото присъединяване към системата за колективна финансова сигурност, каквато представлява ЕВС, е не само възможно, но и остро необходимо. Мисълта, че можем да изградим ефективна самостоятелна защита срещу глобални финансови и стопански рискове чрез растящи бюджетни излищъци и по-високи собствени резерви, е дълбоко погрешна. Периметърът на ефективност на националните решения е все по-ограничен  дори в рамките на вътрешния пазар. При ескалиращото равнище на външните заплахи, оставането ни извън мрежата за сигурност на еврозоната е пряка заплаха за националната сигурност.  Българската общественост трябва да знае, че днешните ни проблеми са следствие на опити за подмяна на стратегическата ориентация на страната. Вместо към западната цивилизация,  президентът Първанов насочи енергията си, за да „путинизира” българската политика и олигархизира икономиката. Успехът му е почти пълен. Протестният потенциал на българското общество е силно ограничен чрез контролирания от български олигарси избирателен процес, масирано медийно въздействие, разгърната система за кризисно реагиране и ангажиране на правоохранителната и правораздавателната система. Сривът на равнището на свобода на медиите в България, който през 2007/2008 беше констатиран от авторитетни международни организации, драстично дистанцира страната от европейския медиен модел и я поставя в незавидната компания на страни с фасадни демокрации. Тази чужда на българския европеизъм писта предопрели днешния труден ден на българската евроинтеграция. Проблемите ни са закодирани в системното несъответствие между европейските ценности и ориентири и интересите на маскираната под силен еврогрим и трансформирана в политическа олигария неокомунистическа номенклатура. Тя е готова да възприеме всеки еврожаргон, да проповядва всяка идеология, да предприеме всяко действие, да „произведе” всеки доклад, за да съхрани своя политически и стопански монопол върху българското развитие. Нейна „хранителна” среда са сивата икономика, организираната престъпност, отсъствието на прозрачност, поддържането на закрити за публиката зони на привилегии и на корупционни схеми. Като Асоциация, обединяваща хора, посветили своя професионален живот на каузата на интегрирането на България в евроатлантическата цивилизационната общност, на защитата на националните интереси, върховенството на закона и евроатлантическите ценности, не можем да стоим безмълвни пред опитите да се подменят националните интереси в името на съхранение на икономическото и властовото статукво. Ние очакваме от българският премиер да проявява достойнство в трудни моменти и да насочи енергията си към реални действия, а не в кризисен пиар и молби за снизхождение.  Дори в сегашния особено деликатен за страната момент правителството и отделни министри не се свенят да реализират обществено укорими сделки по разпореждане с публична собственост. Дори министърът на външните работи, който е „лицето” на страната пред външния свят, не пропусна да се включи в общия хор с докладната записка за "харизването" без процедури на близо 600 дка на поредния олигарх. Подобни действия на висши представители на властта формират негативната представа за България, а не сигналите, които гражданското общество изпраща към Брюксел. Всяко послание на нашите партньори от страните от ЕС и от европейските институции заслужава внимание и анализ, дори тогава, когато те са трудни за възприемане. За съжаление, в процеса на присъединяване прекалено много усърдие бе вложено в покриването на формални критерии, а не в осъзнаване на собствената роля и място в общоевропейския проект. Това надбягване с времето ни попречи да дефинираме собствения си интерес в рамките на общоевропейския, да осъзнаем смисъла и дългосрочните проекции на европеизма. Ето защо е критично важно, дори съдбоносно за бъдещето ни да проведем открит и пълноценен вътрешен дебат, като разберем посланието на европейските ни партньори. Безразличието или политическата целесъобразност към „българския казус” са равносилни на легитимиране на покварата и корупцията на прехода. Разчитаме, че този път разговорът ще бъде принципен и без „съображения”, за да има своя оздравителен ефект. Българският преход има нужда от своя катарзис. Днес.  
Българска Асоциация за Външна Политика   София, 16 юни 2008 година



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив