Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2008 17:26 - ЧРЕЗ РАЗМРАЗЯВАНЕ НА „ЗАМРАЗЕНИ КОНФЛИКТИ” – КЪМ НОВА „СТУДЕНА ВОЙНА”?
Автор: bfpn Категория: Политика   
Прочетен: 5345 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 10.09.2008 17:36


  Краят на мита за „миротворческата роля” на Русия в Южен Кавказ             Според една стара максима на римското право „никой не може да бъде съдия в дело, по което сам е страна”; съответно, не може да си „посредник” или „миротворец” в конфликт, където си действал като воюваща страна. Ако досега Москва имаше поне формални основания да твърди, че е посредничеща сила в сблъсък между Тбилиси и сепаратистите от Южна Осетия и Абхазия, която се опитва да запази мира по южните си граници и да предотврати евентуална криза, след 11 август т.г. ситуацията коренно се промени. Русия се превърна от „мироопазваща” в окупационна сила. Преговори и договори се водят вече между нея и Грузия, макар и с посредници. Какъвто и да е поводът за началото на военните действия в Южна Осетия в нощта на 7 срещу 8 август 2008 г.,  вече е ясно, че досегашното статукво на „замразените конфликти” в региона на Южен Кавказ е разбито. И това несъмнено е едно от най-важните последствия на военната операция, старателно подготвяна от Москва и фомално стартирана от ръководство на Грузия. Поради неравнопоставеността на силите, изходът от военна гледна точка бе предизвестен. В политически план Тбилиси осъществи изключително важен пробив. Претенциите на Русия, че е стабилизиращ фактор в Кавказкия регион – и без друго поставени под съмнение от несъразмерните действия на руските въоръжени сили по време на войните в Чечения през 90-те години на миналия век – днес са окончателно обезсилени. След непропорционалния военен отговор на Русия срещу относително скромните въоръжени сили на Грузия, последван от нахлуване и окупация на безспорни грузински територии, е ясно, че Кремъл е страна във военен конфликт. Това ще има своите последствия не само за положението в Кавказкия регион, нито само за конкретните участници, но и за европейската и глобална сигурност.   Триумфално завръщане на “суперсилата” или Пирова победа?   В крайна сметка безапелационното на пръв поглед военно надмощие на руските войски над противника може да донесе на Кремъл не повече от краткотрайно тактическо предимство. По подобие на чеченската война – изгода от войната имат висшите кръгове в специалните служби, военното ръководство и местните „силни” – които „добре” усвояват огромни финансови средства. Видими са и други вътрешнополитически дивиденти за руското политическо ръководство - обществената консолидация и легимизацията на силови действия извън границите на страната. Ситуацията в Грузия, обаче, има „двойно дъно”. Редица зависимости – икономически, политически, дори лична дипломация, които безупречно сработваха до този момент за Путин и силовиците в кампанията срещу Чечения, аферата Юкос, газовата битка с Украйна, днес не сработват. Съществува реалната възможност на Кремъл да бъдат предявени политически „сметки” със задна дата, защото за никого не е тайна, че успехите на Путин станаха възможни единствено и само благодарение на благосклонността на ключови ръководители от Г-7, на енергийните приходи и събития извън контрола на Кремъл. Без войната в Ирак, която наля в държавните, корпоративни и лични сметки на руския елит милиарди долари, беше финансов невъзможен управленския модел на контролираната демокрация. Без намесата на Запада в Афганистан и антитерористическото взаимодействие Русия не можеше да се справи с ислямската заплаха в Северен Кавказ. В САЩ и ЕС вече никой няма съмнение, че военната интервенция на Русия е предварително обмислен план - реванш за разпадането на Съветския съюз. Най-вероятно в Москва са сметнали, че времето работи срещу нейните интереси и трябва да се форсират решения, с които да се обърне историческата тенденция. Ударът срещу Грузия е логично продължение на усилията за дискредитация на „оранжевата” заплаха на постсъветското пространство. Тбилиси успя да се противопостави на непрестанния военен, политически и икономически натиск на Москва, което създаде опасен прецедент на постсъветското пространство. Провокирайки Тбилиси към военен сблъсък, Кремъл разчиташе на окончателно затваряне на перспективите за членство в НАТО не само на Грузия, но и на всяка друга страна от ОНД. Унищожаването от руските сили на новоизградената или модернизирана гражданска и военна инфраструктура на страната би трябвало да е сериозен удар не само по отбранителните й способности, но и по САЩ и НАТО, които фактически помогнаха на Тбилиси да реформира и превъоръжи армията си. Илюзорна е надеждата на Русия, че САЩ и НАТО няма да поемат риска да възстановят разрушеното и продължат модернизацията на военната и гражданска инфраструктура на Грузия.  Днес това изглежда все по-сигурно, най-малкото защото прякото и значимо военно присъствие ще гарантира непрекъсваемостта на енергийния транзит от Каспия и Централна Азия по тесния коридор между Иран и Русия. Правителството на Путин, с присъщите му популистки пропагандни средства, активно налага образа си на силно държавно ръководство, действащо решително и когато потрябва – с военна сила – за защита на рускоезичното население зад граница и на интересите на Русия пред останалия свят. Но екстремната конфронтация не влиза в плановете на политическиия и корпоративния елит, който е силно интегриран в глобалната финансова система. В Москва не могат да не си дават сметка, че дрънкането на оръжие и преките атаки срещу големите енергийни международни компании правят уязвими руски държавни и корпоративни интереси извън Русия. Осъществената за пръв път след края на Студената война широкомащабна военна операция извън нейните предели следваше да потвърди решимостта на Русия да възстанови статута на „суперсила”, която няма да търпи по периферията си нелоялни малки държава. Позиционирайки се като самостоятелен глобален център - антитеза на НАТО и ЕС, Москва автоматично губи заслона на политическо доверие, което получи при Горбачов и Елцин. Връщането към традиционната за СССР политика на сплашване чрез военна или икономическа сила – както на държави-опоненти, така и на страни-партньори, може да даде краткосрочни предимства, но в дългосрочен план неизбежно връща рефлексите на Студената война. Досега Западът гледаше по-скоро със снизходителност към руската намеса в Южна Осетия и Абхазия и като че ли беше приел статуквото на „замразените конфликти”. След „подгряването” им от инвазията на 58-ма армия в Грузия, репортажите на световните медии за жертви, разрушени цивилни обекти и „забавящи да се изтеглят” руски военни части само на двадесет километра от грузинската столица, нещата започват да се променят. Западните правителства са стреснати от собственото си недоглеждане на спецоперацията по превръщането на Русия от партньор в съперник, който не споделя основните ценности на европейската демокрация и действа в противовес и деструктивно по отношение на интеграционните процеси на европейския континент. Нахлуването в Грузия е логическа брънка от демонтажа на руската демокрация, започнала с установяването на пълен контрол върху руските електронни СМИ, атаката срещу ЮКОС, газовата дипломация, силовата реч на Путин в Мюнхен, фактическия отказ от демократичен избор в изборите за президент, ценрална и местна законодателна власт, за губернатори. Репликата на министър Лавров, че САЩ трябва да избират между Русия и Грузия, остана да виси във въздуха, така както и редица други „силови” изявления – като персоналните закани срещу президента Саакашвили, признаването на независимостта на Южна Осетия и Абхазия, ракетните заплахи срещу Чехия и Полша  изстреляни от Кремъл в разгара на грузинската криза. По подобие на украинската газова война, действията на Русия постигат обратен на желания ефект – Европа форсира проектите за намаляване на енергийната зависимост от руските енергийни доставки, а дейността на руските енергийни компании попадна във фокуса на „стратегическия контрол” на почти всички европейски държави. Последното и поредно разочарование за Москва е повратът в сделката със сръбския енергиен монопол – НИС. Почти сигурно е, че подобен тип разочарования тепърва предстоят. При сегашните тенденции Южен Поток и Бургас-Александропулис стават политически невъзможни проекти за всяко следващо българско правителство.   Има ли Евроатлантическата общност достоен отговор?   Евроатлантическата общност е изправена пред екзистенциален избор, от който ще зависи бъдещето на НАТО и ЕС. Колкото и да критикуваме президента Саакашвили за неговата роля в последните събития, той форсира развития, които мнозина на Запад предпочитаха да не забелязват, а някои и да толерират. Ако сега бъде позволено на Русия да остане военно в Грузия това ще даде картбланш на проруските елити в другите „замразени” конфликти, които не крият жаждата си за реванш за изгубеното в края на студената война. Нов кураж ще получат наследниците на „съветската връзка” в съвременните политически и икономически елити на бившите социалистически страни, значителна част от които продължават да бъдат финансово и икономически зависими от усилване на влиянието на Русия върху развитието на Европейския съюз. Трансграничната свързаност на руския елит с европейски финансови, икономически и енерийни кръгове му позволява да реализира „скрито” членство в ЕС и привилегии, невъзможни за руския народ като цяло. Именно тези зависимости караха Кремъл да вярва, че конфронтационното поведение няма да се отрази върху привилегиите на управляващата върхушка да се движат свободно и реализират интересите си в ЕС и САЩ. Роман Абрамович или всеки друг руски политически олигарх до сега можеха да разчитат на базови ценности на западната демокрация за защита на своите лични и корпоративни интереси. При това независимо от руската практика – достатъчни е да споменем атаката срещу Ходорковски, а в по-късни времена срещу представителите на Шел, Ексън-Мобил или Бритиш Петролеум. Престъпването на „червената линия” в Грузия рязко променя правилата на играта, като рязко разширява кръга на уязвимост за руските икономически интереси на Запад.   На Русия ясно и твърдо се казва, че няма да и бъде позволено да извлече дивиденти от предизвиканата и от нея криза. Върху Кремъл ще продължи да се оказва нарастващ международен натиск – двустранен и многостранен по линия на ООН и ОССЕ – за незабавно изтегляне на руски въоръжени сили от грузинска територия. Никакви преговори, стратегически споразумения за партньорство, покани за членство в международни структури за сътрудничество не може да се провеждат, подписват или отправят към Москва, докато нейни окупационни части присъстват на територията на суверенна Грузия. НАТО вероятно ще замрази дейността на Съвета „НАТО-Русия”, а ЕС - съответните си механизми за  взаимодействие с Москва. Надеждите за привилегировани преговори с ЕС за сметка на взаимодействието със САЩ и НАТО, която хранят привържениците на силовия подход в руската външна политика, постепенно се изпаряват. Ехо на тези надежди бяха изпуснатите реплики на външния ни министър, че НАТО нямала място при разрешаване на кризата в Грузия, защото „Русия била против”. На Грузия, която понесе не само огромни материални щети и човешки загуби, но ще трябва да приюти най-голямата вълна от бежанци – близо 100 хиляди души – от Южна Осетия и Абхазия. В Москва услужливо забравят, че към миналата най-голямата бежанска вълна от Абхазия от 300 хиляди грузинци се добавя нова от грузинци бягащи от насилието в Абхазия и Южна Осетия. Ето защо предстои ЕС и НАТО да координират в най-кратки срокове масирана помощ, както хуманитарна, така и за бързо възстановяване на отбранителните й способности. Действията на Кремъл изтеглиха напред в дневния ред на ЕС и НАТО темата Грузия. Русия надцени възможностите да диктува политиката на Северно-атлантическия алианс. Шансовете на Грузия за подписане на План на действие за членство в НАТО нарастват, най-малкото защото влизането на страната по пистата на членството ще засили влиянието на Съюза върху поведението на нейното ръководство и цялостното развитие на страната. Сключването на съответно споразумение за пребиваване и преминаване на сили на НАТО през територията на страната, както и за статута на такива сили, би представлявало допълнителен силен знак на подкрепа от страна на евро-атлантическата общност за суверенна и демократична Грузия. В същия дух, ЕС би следвало да започне преговори с Тбилиси за подписване на споразумение за асоцииране и стабилизиране, както и за облекчен визов режим. И най-накрая, което е и най-важното: на Кремъл едва ли ще бъде позволено да капитализира върху извършеното от самия него грубо потъпкване на основните принципи на всяка мироопазваща мисия – неутралност, безпристрастност, минимални рискове за мирното население. Завземането от руската армия на Южна Осетия делегитимира Русия като мироопазващ фактор на Кавказ. На Москва ясно трябва да бъде казано, че полуколониалните сочински споразумения, наложени на Тбилиси през 1992 г. в условията на остро вътрешнополитическо противостояние и граждански конфликт в страната, са обезсилени от руската инвазия на 10-12 август т.г. Опазването на мира в размирните райони следва да се поеме от пълноценна международна мисия с истински международен мандат – под ръководството на ЕС или НАТО. В такава мисия Русия може да има само ограничена роля. България, като пълноправен член на Европейския съюз и на Северно-атлантическия алианс, има своята роля и трябва да поеме своята отговорност за реализирането на тези цели. Ако сега не се действа с необходимата решителност и експедитивност, съвсем реална е перспективната утре да станем свидетели на нова „Студена война”. Защото грижливата подготовката на Кремъл за събитията в Грузия означават само едно - той се готви за продължителни и системна конфронтация. Нещо, което няма да е в интерес нито на България, нито на Европа, нито на самата Русия и останалия свят.  


Тагове:   война,   нова,


Гласувай:
0



1. анонимен - Точна и реалистична статия
26.08.2008 18:31
За съжаление - непълна.
Не е засегнат един основен въпрос - за западното присъствие, не само символично, в акваторията на Черно море.
Три държави - членки на НАТО и две, на които предстои интегриране в Алианса имат излаз на Черно море. И не е допустимо то да бъде оставено на Русия като неин заден двор.
Къде са флотите на САЩ, Англия и Франция?
Масираното присъствие на НАТО в Черно море ще създаде чувство за сигурност в региона, по-точно в страни, като България, Грузия и Румъния, а също и Украина. Събитията от последните дни в Грузия не биха били възможни, ако аналогино формирование на Шести американски флот имаше постоянна база в някое от Черноморските пристанища, а защо не и във Варна, например.
цитирай
2. анонимен - друго мнение
18.09.2008 15:18
На автора много му се ще да втълпи на читателите, че съществува някой, който да забранява и разрешава на Русия еди какво си.
Но не е ли логично да си зададем въпроса за този някой? Кой на него му забранява и разрешава... или пък Кой му е дал право да забранява или разрешава... не само на Русия.
цитирай
3. kostadin - Какво ви остава натовци-ближете си ...
02.10.2008 22:32
Какво ви остава натовци-ближете си раната ,ама сила нямата да отвърнете.Че то кави миролюбци са французите-техният Ротшилд научи света да прави революции.Да сте чували за санкирьотите -хората с червени кърпи на вратовете-те събориха бастилията.Американците са миролюбци -че те живеят в чужда земя.За осаналите да не говорим.Когато напада някого САЩ -то американците са свети служители ,а грузинците вода ненапита.Историята не е започвала никога от утре.Смешници.
цитирай
4. анонимен - Information.
05.11.2008 22:40
„Искам да живея и работя за България.”
ПОСОЛСТВО НА МИРА.
THE WRITER`S UNION OF BULGARIA.
СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ.(прочети и разпространи).
ПИСАТЕЛИТЕ - ПРОРОЦИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. ПИСАТЕЛ Е ТОЗИ, КОГОТО СМЯТАТ ЗА ТАКЪВ ! П О К А Н А. www.worlduni.narod.ru , vashkevich@mail.bg. Най-учтиво ви кани на редовните си сбирки на „Дискусионен клуб на интелектуалците за мир”: всеки вторник от 16 часа на адрес;гр.София, ул.”Шипка”№6(кафенето). Следваща тема на 11. 11. 2008 г. ще бъде „Оцеляване и проспиритет в условията на световната криза” с лектор Божидар Попов-автор на програма „НООТУНС”. Заповядайте. За повече информация:тел. за контакти GSM 0889-200141, Михаил Вашкевич;0895-640678, 0889-574223, Божидар Попов.
„Бъдещето на България е неясно и тревожно,оцеляването ни не е гарантирано, ако не променим нещата ни очаква сигурна гибел.”Инициативен комитет.
цитирай
5. kostadin - Най смешнотое, че спрелият клането ...
07.01.2009 19:17
Най смешнотое,че спрелият клането на невини хора,само половин час след прословутата реч на плейбоя Сакашвили ги о бвиняваш в без човечност.При това военната операция трая много по -малко от прословутата война в Сърбия.
Засрами се!
Ами израелите също са агънца -не изпълняват договорености и после се сърдят ,че ги бомбардират с ракети.Къде ли си расъл и от каква ли майка си се пръкнал.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив