Кризата с прекратяването на доставките на природен газ от Газпром би трябвало да действа отрезвяващо на българското общество относно рисковете от продължаване на досегашната инерционна политика в енергийните отношения на България с Русия. Забележителен е отказът на най-високи равнища в управлението на страната да назоват нещата с истинските им имена и да признаят провала в енергийната си политика. Докато България заложи на едностранната енергийна обвързаност с Русия чрез договарянето на пакета от енергийни проекти непосредствено преди влизането ни в ЕС, Гърция на практика укрепи независимостта си и бидейки в по-неблагоприятно географско положение от България днес реално може да получава природен газ по алтернативни маршрути през Турция. България не неправи нищо за да се включи към този алтернативен маршрут и да построи интерконекторна връзка с газопреносните системи на Турция и Гърция..По традиция от близко и по-далечно минало се заложи единствено и само на „руската карта”.

На обществеността е видна с просто око практическата безполезност на многобройнити близки срещи и доверителни отношения между президента Първанов и силния човек на Русия Владимир Путин, който лично нареди пред телевизионните камери на Газпром да намали подаването на природен газ през територията на Украйна.

Независимо от това как Русия и Украйна си прехвърлят вината за кризата, независимо от липсата на елементарна солидарност по енергийните въпроси в ЕС ясно е едно - България може да бъде поставена в критична ситуация и под фундаментална заплаха за сигурността й от външни сили, било то по технически, или както е случая- по политически причини.  Както многократно е подчертавано, пълната зависимост на България от един енергиен източник е заплаха номер едно за националната ни сигурност. Държавното ръководство на страната, президентът и правителството носят цялата отговорност за създалата се се ситуация, както и за намирането на начини за защита на интересите на държавата и гражданите.

Настоящата криза остро открои дефицитите и в политиката на ЕС, който на практика не е в състояние да защити интересите на своите страни-членки. За България е неприемлив плахия начин на реакция на ЕК и председателстващата ЕС страна, липсата на ясна и категорична позиция по намирането на солидарни решения в полза на силно зависимите от вноса на руски природен газ страни и очертаващата се хуманитарна катастрофа. България и другите потърпевши страни в Централна и Източна Европа не могат да бъдат заложници на привилегировани отношения на отделни страни членки на ЕС с Русия и егоистични национални съображения. Смисълът на членството в Европейския съюз за българския, а и за всеки друг гражданин на страна членка се състои в това да се разчита на солидарни решения и на подкрепа, а не на бланкетни становища че енергийната сигурност е „сфера на национална отговорност”. Ние разчитаме на нашите партньори в ЕС да потвърдят ангажиментите си към колективните системи за икономическа и военно-политическа сигурност, включително при техните контакти с ръководствата на Русия и Украйна. Отчитайки предисторията на сегашния проблем, особено внимание отделяме на предстоящата визита на министър председателя Владимир Путин в Германия, най-вече в контекста на възможните практически и системни решения на сегашната криза. За нас е неприемливо обстоятелството, че в поведението на руското ръководство по време на последните събития се открои отчетлива избирателност в последиците от решенията на Газпром за прекратяване на газовите доставки между отделните страни в Централна и Източна Европа и някои традиционни стратегически партньори на Русия в Западна Европа. Това не може да не предизвиква загриженост не само в контекста на ерозията на евроатлантическите ценности, но и на европейската солидарност и единната ценностна база.

Отчитайки значителния потенциал за по-нататъшна ескалация на кризата и необходимостта от активна антикризисна политика Българската Асоциация за външна политика призовава правителството на страната да предприеме активни действия за използване на всички инструменти в рамките на съществуващите системи за сигурност и взаимна подкрепа в рамките на ЕС и НАТО.

Предлага на правителството, както и на най-високо политическо равнище да се предприемат действия за консолидиране на реакцията на ЕС и за използване на целия наличен политико-дипломатически ресурс за осигуряването на необходимите количества природен газ. Не трябва да има никакво колебание в правенето както по отношение на обвързаността с реализацията на проекти от приоритетен интерес за Русия през българска територия, нито относно посочването на отговорностите на ръководствата на Русия и Украйна за създалата се криза. Без съмнение подобен дипломатически натиск няма да даде резултати ако не е съчетан с конкретни действия по инициирането на съдебни искове към Газпром за недоставени количества и за компенсация на преки и косвени щети нанесени на индустриалните и индивидуални потребители във време когато те вече остро чувстват последиците от глобалната финансова криза.

БАВП смята, че българската страна трябва да предприеме незабавни действия, както самостоятелно така и в координация с другите потърпевши страни в региона и с ЕК, за пряко договаряне на количества природен газ на руско-украинската граница и отделно договаряне на транзит с украинската страна. След като Газпром не може да осигури транзита през украинска територия е задължително да се предприемат действия от страна на Булгаргаз и другите негови партньори – газови компании в региона - за пряко договаряне с доставчиците и транзитните страни по отделни от сега действащите споразумения Това касае включителни и спот или дългосрочни покупки на природен газ от производители в Централна Азия и независими производители в Русия.

Сегашната криза още веднъж показва с пределна острота необходимостта от ратификация на Енергийната харта и Транзитния протокол от всички страни и превръщането имв гръбнак на европейската енергийна сигурност.

Призоваваме правителството да преразгледа досегашната си политика в енергийната сфера и да даде приоритет на всички проекти и дейности, които могат реално да усилят енергийната независимост на страната, включително чрез рязкото активиране на проекти за проучване и добив на природен газ в България и от наши компании в чужбина,  за изграждани на интерконекторни връзки с газопреносните мрежи на Турция и Гърция, за изграждането на терминал за втечнен газ, за увеличаване на капацитета на газохранилището в Чирен до 1,2 милиарда куб. метра природен газ и изграждането на нови газохранилища. Съзнаваме, че тези мерки не могат да дадат незабавен ефект, но действията в тази посока могат да гарантират смяната на посоката и избора в полза на енергийна независимост.

Българска Асоциация за Външна Политика

 
София, 07 януари 2009г.