Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2009 12:08 - Прекалено малко, прекалено късно
Автор: bfpn Категория: Политика   
Прочетен: 3228 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 23.01.2009 12:11



Прекалено малко, прекалено късно

По повод на лекцията на президента Първанов


Лекцията на президента Първанов по въпросите на националната и енергийна сигурност, макар и посветена на особено актуални въпроси от безспорен обществен интерес, закъсня с повече от 5 години и имаше повече характер на кризисен пи-ар, отколкото на граждански и политически акт на осъзната отговорност за неотложен публичен дебат. Тази реч трябва да бъде оценена в контекста на реално извършеното и неизвършеното от президента по време на целия неговия мандат. Тя трябваше като смокинов лист да прикрие остри дефицити в концептуалната база на националната сигурност и още повече личната съпричастност на държавния глава към тоталния провал на държавните институции в ранната диагностика, превенцията и терапията на енергийната и финансова криза.

В продължение на целия си мандат президентът пренебрегваше значението на невоенните аспекти на сигурността, доказателство за което е и тяхното отсъствие от доктрината за национална сигурност. Лично негова отговорност бе да ангажира, в частност, Консултативния съвет за национална сигурност в адаптирането на концептуалната и институционална база към новите глобални предизвикателства към националната сигурност.

От личната му намеса и участие във формулирането и реализирането на ключови външнополитически цели и задачи, произтича впрочем и неговата пряка отговорност за едностранното обвързване на България с политиката на експанзия на руското влияние в Европа чрез енергийни проекти. Всеизвестен факт е личната му интервенция при подписване на злополучния нов газов договор с Газпром и среднощното подписване на проекта Южен поток, който за пръв път предоставя право на собственост върху газопреносна инфраструктура в България на Газпром. Румен Овчаров не успя да стори това по времето на правителството на Жан Виденов, затова пък успя при активното съдействие на президента Първанов.

Издигната от него позната теза на руската дипломация за многополярния свят и идеите му за прагматична равна близост на България с Русия от една страна и ЕС и САЩ от друга, издава повърхностния характер и привидността на декларираното възприемане на евроатлантическите ценности от адептите на посткомунизма, в чието съзнание са вкоренени дълбоко инстинктите на тоталитарния режим. Трудно е да си представим, че президентът и близките нему кръгове не са съзнавали последствията за репутацията на България от безмълвното приемане на определянето на страната ни от техните руски наставници като "троянски кон" в ЕС и НАТО: изявления, които на практика поставят под съмнение лоялността ни като съюзник и партньор в ЕС и НАТО. Правилно се твърди, че руско-украинския конфликт има геополитически, а не икономически характер, но тази констатанция задължително трябва да следва от анализ, позиция и мерки.

Българският президент не би могъл да не си дава сметка и какви сигнали изпраща към нашите съюзници с непропорционално високия брой на личните си визити и срещи с ръководителите на Русия в сравнение с тези на ключови ръководители на НАТО и ЕС. И не толкова с дисбаланса по отношение на тяхната форма и количество, но най-вече с практическото им съдържание и лична ангажираност.

Благодарение на грешни приоритети и неправилно формулирани цели, залагайки изцяло на руската карта в енергийната сигурност, България пропусна, като минимум три години, да преориентира усилията си към реализацията на редица ключови проекти на енергийната диверсификация - като интерконекторните връзки, изграждането на терминали за втечнен газ, увеличаване на капацитета на газохранилището, мобилизирането на крупни инвестиции за местни проучвания и добив на природен газ. Нещо повече, президентът на практика сне от дневния ред на своите разговори с ръководители на руската държава всички трудни теми на отношенията между ЕС и Русия, като ратификацията на Енергийната харта и Транзитния протокол, независимия достъп до енергийните суровини на Централна Азия и Каспийския регион и реципрочността и недискриминационния достъп за български компании до енергийни активи на руска територия.

Вместо да следва анализите и съветите на евроатлантическите ни партньори, които ни предупреждаваха за опасностите от липсата на дистанция от политиката на президента Путин, България се приближи толкова близо, че на практика е напълно уязвима от непредсказуеми действия на Кремъл..Ако до спирането на доставките на природен газ през 2006 година можеше да има някакво оправдание за подобна наивност, то след поредицата от силови действия на руската енергийна дипломация не остана никакво съмнение, че подобни рецидиви са не само възможни, но и предстоящи.

Не приемаме като сериозни обясненията за равна отговорност на всички правителства или за неинформираност на сегашното. Като хора, занимаващи се професионално с българската външна политика и запознати с информационните процеси твърдим, че ръководството на страната през последните години е разполагало с достатъчно сигурна и качествена информация за опасните тенденции в руско-украинските отношения и за високата вероятност от силови акции от руска страна спрямо Украйна, без оглед на интересите на европейските потребители, включително – България.

В този смисъл държавния глава и правителството не могат да имат никакво оправдание за липсата на конкретен план за действие след първата "газова" война на Русия с Украйна, още повече, че за това България разполагаше с достатъчен политически и финансов ресурс, в това число и с насърчителната подкрепа на нашите съюзници в ЕС и НАТО. Трудно можеше да се очаква, че за две години и половина могат да се построят нови алтернативни газопроводи - но България можеше реално да направи интерконекторните си връзки, да разшири газохранилището в Чирен и ангажира български и чуждестранни компании в търсенето на енергоизточници на българската територия.

Президентът игнорира и възможностите да допринесе активно за заздравяване на отношенията ни с Турция и Гърция, които без особен шум реализираха конкретен проект за алтернативни доставки на природен газ "Посейдон". Нещо повече, освен че се включихме в проекти за заобикаляне на нашите съседи и партньори, ние на практика занемарихме възможността да координираме политиката си с тях по алтернативни и преки доставки на природен газ, включително тарифните си политики.

Президентът и правителството не могат да не си дават сметка, че заиграването по картата на конфиденциалността на договорите с Газпром на практика усилва монополния ресурс на Кремъл на газовия пазар и подкопава усилията на ЕС за енергийна независимост.

Президентът Първанов носи лична отговорност и за продължаващата криза в българската енергийна дипломация и липсата на синхрон между институциите в индентификацията и решаването на проблемите на енергийната сигурност. Не е тайна, че липсват ефективни миханизми за координация на политиката на енергийна сигурност между институции в това число между Министерството на външните работи, Министерството на икономиката и енергетиката, специалните служби и българските енергийни корпорации.

Трудно може да се приеме като доказателство за промяна в манталитета, закъснялата активност на президента Първанов по неруските дестинации на енергийните ни отношения. Първо, защото в по-голямата част от случаите става дума за пиар инициативи, а не за системни действия, основани върху разчети и координирани действия с корпоративния сектор. Трудно могат да се съчетаят като страни на една и съща политика доброволните ограничения за внос на природен газ от неруски източници, които страната ни пое по последния ревизиран договор с Газпром, приет с личното лобиране на президента, и текущата стойност на добрите намерения за възможни доставки на природен газ от Азърбайджан, Туркменистан, Египет и други дестинации. Без алтернативни тръбопроводи и терминали за втечнен газ тези нови въшнополитически акции на българския президент остават несполучлив опит за пренаписване на близката история и снемане от отговорност за тихата ерозия на евроатлантическата ни ориентация. Тезата за равната дистанция от ЕС и Русия е синоним на неутрализма, който именно политическите кръгове, изразител на които е българския президент, пробутваха като алтернатива на присъединяването ни към НАТО преди повече от 15 години. След като не успяха в открит публичен състезателен процес, господин Първанов и външнополитическите "мозъчни тръстове" гравитиращи около него и неговите политически симпатизанти, успяха да размият увереността на българските граждани и партньорите в ЕС и САЩ, че направения избор в полза на западната цивилизация е необратим и съзнателен.

Много грешки бяха направени по време на българския преход именно защото пътят беше неизследван и предизвикателствата бяха непознати. Но само упорити в своята идеологическа слепота хора могат да повторят грешката с предоверяването на външни партньори, които веднъж вече бяха поставили българската индустрия на колене в началото на 90-те години при едностранното и без предизвестие прекратяване на разплащането с преводни рубли.

Президентът Първанов носи лична отговорност не само за подмяната на дипломатическата служба и издигането на ръководните позиции в българската дипломация и задграничните мисии на кадри на партийната дипломация от преди евроатлантическата ориентация, но и за тоталната кадрова подмяна във дипломатическото ни ведомство след 2001 година.. Системно и съзнателно по време на президента Първанов бяха отстраняване редица видни български дипломати и външнополитически експерти, които изнесоха тежестта на битката за възстановяване на доверието в България, компрометирано от дългите години вярна служба на комунистическата партия и постсъветските партньори. Натрупаното с толкова много усилия доверие у нашите евроатлантически съюзници към нова демократична България бе пропиляно с лека ръка от наследниците на комунистическия дипломатически елит в опитите да се съчетае немислимото - съветските инстинкти и евроатлатические ценности.

Идейно и политическо безсилие крият думите на държавния глава, казани в „окото” на газовата криза, че българо-руските отношения се развиват динамично и стабилно и предполагат ускорено развитие на проекта Южен поток - главен коз на Русия срещу усилията на ЕС, част от който е България, да диверсифицира енергийните си източници и намали зависимостта от монополните доставки на Газпром.

В речта има редица закъснели прозрения - значителна част то тях предназначени да осигурят необходимия политико-дипломатически комфорт в навечерието на енергийната конференция, чийто организатор е българския президент.

Без съмнение направените изявление издават амбицията на президента за дългосрочно оставане в полето на енергийната дипломация, дори и след напускането на кабинета на Дондуков. Дори и да успее тази тактика, тя едва ли ще освободи сегашния държавен глава от отговорността за вредите, нанесени на стратегическите интереси на българската държава и за компрометирането на почти двадесетгодишните усилия на страната ни да се интегрира в семейството на евроатлантическите демокрации.

Становище на Българската Асоциация за Външна политика с председател Петър Андонов


Тагове:   малко,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Национална сигурност - определение
24.01.2009 03:08
На вниманието на г-н Петър Андонов!
Преди 10 години сме изпратили на Президента Комплексна методика за оценка състоянието на Националната Сигурност. В нея е дадено определението:
Националната сигурност на страната е онова конкретно материално и духовно измерение на социално-политическото и правно пространство, наречено български етос, в което и само чрез което става възможна реализацията на националната идентичност на природата на българина. Ние мислим за нея като за притегателен център, около който гравитира целият държавен и политически модел. За нас укрепването на националната сигурност е първостепенна мисия и конституционен дълг на всеки български държавник и политик, дело на целия живот, на което следва да се посвети цепият живот. Ние разбираме националната сигурност като обективна, исторически сложила се реалност, достигната в управление състоянието на страната в резултат на възприети огласени възгледи и осъществени действия от партийната структура на власт за защита на общонационалните интереси, чрез прилагнето на определени стратегически принципи и подходи при решаването на актуалните въпроси на:
# Външната политика и международното сътрудничество, насочени към спечелване на повече пазари и приятели във века на глобализацията;
# Развитие на материалните и човешки ресурси на страната и повишаване благосъстоянието на народа чрез икономическа свобода, социална справедливост, отговорно отношение към околната среда и основан на знанието непрекъснат икономически растеж;
# Провеждане на вътрешна политика за надеждна защита на гражданските права, имуществото, честта и достойнството на българските граждани и сплотяването на нацията;
# Поддържане и развитие на националните традиции в бита, науката, културата и спорта;
# Всестранно укрепване на Въоръжените Сили за защита териториалната цялост и вътрешния ред в Р. България и оказване помощ на населението на страната и съседите при бедствия и аварии;
# Поддържане на високо ниво системата за управление на националната сигурност на страната, непрекъснатото й развитие и усъвършенстване.
За връзка: nikov46@gmail.com
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив