Постинг
02.02.2009 23:13 -
РАВНОСМЕТКА НА ПРОПУСНАТИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ
Автор: bfpn
Категория: Политика
Прочетен: 3081 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.03.2009 09:41
Прочетен: 3081 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 28.03.2009 09:41
Приключилото официално посещение на президента Георги Първанов в Япония за пореден път потвърди, че за разлика от много други страни от Централна и Източна Европа, България няма нито външнополитическа стратегия, нито прагматичен план за действие как да развива отношенията си както с втората най-голяма икономика в света, така и с региона на Източна Азия като цяло. Българската дипломация продължава да си спестява каквито и да е по-сложни интелектуални усилия в тази част на света.
По време на предишните две правителства българската дипломация използваше формулата, че за нас отношенията с Япония са еднакви по значимост с тези, които имаме със страните-членки на ЕС и НАТО. Странно защо след влизането ни в ЕС подобна формула беше изоставена от сегашното правителство, макар че това би било логично поне по три основни причини: EС смята Япония за своя основен съюзник в Азия; Япония е в активен процес на засилване на сътрудничеството си с НАТО, а отношенията й със САЩ са крайъгълен камък на външната й политика; Япония обяви през декември 2006 г. намеренията си да развива стратегическо партньорство с България и Румъния като членки на ЕС, базирано на новите насоки в своята външна политика: дипломация,ориентирана към универсалните ценности на демокрацията, пазарната икономиката, свободата, зачитането на човешките права и върховенството на закона и изграждането на „дъга на свобода и просперитет” от успешно създадени нови демократични общества, които формират външната рамка на Евразия. Само две бяха новите теми в съвместното комюнике между България и Япония, публикувано по време на визитата на президента Първанов: Първо: сравнително детайлно описание на сътрудничеството между двете страни по изменението на климата и обединението около дългосрочната цел за най-малко 50-процентно намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. Второ: заявената готовност между двете страни за сътрудничество в Черноморския регион в енергетиката, транспорта и околната среда. За разлика от предишни подобни документи (съвместните заявления за партньорство между България и Япония по време на официалните посещения на предишния премиер Симеон Сакскобургготски през декември 2004 г. и предишния външен министър Соломон Паси през март 2003 г.) сега липсва високата оценка на японската страна за конструктивната политика на България като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа и усилията й за насърчаване на регионалното сътрудничество за осигуряване на сигурност и просперитет в региона. Вероятно причина за това е на практика доброволния отказ на България след 2005 година да играе ключова роля в Югоизточна Европа. Все пак японският премиер Таро Асо изрази по време на срещата си с президента Първанов очакванията си България да продължи да играе такава роля. Една идея в тази посока е натрупаният опит от България в усвояването на финансов ресурс от Япония по линия на официалната помощ за развитие през годините на прехода да се дефинира като допълнителна сфера за общо партньорство в други страни от Югоизточна Европа, които все още не членуват нито в ЕС, нито в НАТО с цел присъединяването им към „дъгата на свобода и просперитет”. Това би намалило политическия риск и за японски компании, които навлизат в не така добре познати за тях места. Като пълноправен член на ЕС България е по-добре позиционирана да добави повече съгласуваност и сцепление в европейската политика по един от най-важните проблеми за сигурността в Североизточна Азия – Северна Корея. Отношенията между София и Пхенян по време на комунистическия режим биха могли да бъдат капитализирани към днешна дата в по-активни действия на българската дипломация в подкрепа на нормализацията на отношенията между Япония и Северна Корея, включително и с инициативи за промени в съществуващия режим на неразпространение на ядрени и ракетни технологии и засилване на контролните механизми в него. Вместо това в съвместното комюнике единствено се декларира най-общо пълната ни подкрепа за този най-чувствителен за японската старана въпрос. Прави впечатление, че ситуацията в Афганистан също не е била обсъдена въпреки активната роля както на двете страни, така и на НАТО. След приключването на посещението на президента Първанов в Япония стана ясно, че все още не се разбира, че в конкуренцията с други страни за привличане на преки инвестиции от Япония на българска територия самият факт на членството ни в ЕС не е достатъчно предимство. Психологическият ефект от него вече е „консумиран” от японския бизнес. Японските компании (както и тези от САЩ например) трябва да бъдат убедени с реални действия, че те няма да бъдат пренебрегвани при търгове за предстоящи инвестиционни проекти и обществени поръчки в България за сметка само на европейски корпорации. Изключително важно е японският бизнес да бъдат информиран за възможността да се възползва от европейските фондове за финансиране на конкретни проекти ако се намира в партньорство с българска компания или има юридическа регистрация на филиал в България. Диверсификацията на външнотърговските и инвестиционни потоци чрез активни отношения със страни извън ЕС дава по-голяма издръжливост на отворена икономика като българската срещу евентуални външни шокове, какъвто безспорно е глобалната финансова криза. Висящ от години въпрос остава формулирането на конкретни мерки за привличане на японски инвеститори в България и осигуряването им с повече информация за бизнес средата у нас. С влизането ни в ЕС институционалните аспекти на този въпрос и международните политически и икономически отношения стават все по-важни фактори за решенията на японските компании да направят преки инвестиции в Централна и Източна Европа.Първото официално посещение в Япония на български държавен глава след приемането на страната ни в ЕС е част от проявите по отбелязването на 50-годишния юбилей от възстановяването на дипломатическите отношения между двете държави. Това обяснява защо визитата стана факт при отсъствие в последно време на контакти на президента Първанов с ключови лидери на страни-членки на ЕС и НАТО. Въпреки това тя не беше използвана за да се дефинират в детайли насоки на стратегическо партньорство в основополагащ документ или някаква друга форма. Отношенията между България и Япония действително са „традиционно приятелски”. Но дори и в традицията има място за повече въображение, иновация и нови идеи.
Официалното посещение на президента Георги Първанов в Япония
Петър АНДОНОВ**Авторът е председател на УС на Българската Асоциация за Външна Политика. Бивш посланик на България в Япония и Филипините (1998-2003 г.).
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
