Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2009 18:28 - БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА - 2009: СЪСТОЯНИЕ И НЕОТЛОЖНИ ЗАДАЧИ: Позиция на Българската асоциация за външна политика
Автор: bfpn Категория: Политика   
Прочетен: 3387 Коментари: 1 Гласове:
0



                                    БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА - 2009:

                                        СЪСТОЯНИЕ И НЕОТЛОЖНИ ЗАДАЧИ

 

                            Позиция на Българската асоциация за външна политика

 

 

 

         Рутинните промени на държавното управление, предизвиквани обичайно след парламентарни избори, не предполагат по условие неизбежен, редовен и цялостен преглед на външната политика. Поне така е в държавите с утвърдена сигурна посока на развитие, към които вярваме че принадлежи и България след смяната на политическата система и особено от края на миналия век. Вероятно така смята и новото ръководство на МВнР, което съсредоточи публично, на фона на цялостната ревизия на положението в държавата след последните избори, вниманието си главно върху административния аспект от състоянието на институцията. Ако приемем този подход като оценка за състоянието на българската външна политика и осигуряващата я дипломатическа служба, те изглеждат като че ли най-малко проблематични. Българската асоциация за външна политика обаче е убедена, че натрупаните през последните няколко години проблеми във външнополитическата сфера са далеч по-дълбоки и засягат не само структурата и кадровото състояние на дипломатическата служба, но и стабилността на държавната външнополитическа ориентация и дори философията на българската външна политика.

През този период многобройните сигнали за ерозия на политическата система рефлектираха пряко върху външнополитическото поведение на страната и предопределиха появата на ред смущаващи проблеми: двусмисленост във външнополитическата ориентация, отслабени регионални позиции, изгубен международен авторитет, накърнен национален образ. Затова, без амбицията да правим цялостен преглед на състоянието на външната политика, обръщаме внимание върху проблемите, които приемаме като най-съществени, с една единствена цел: да предложим на вниманието на новото ръководство на българската дипломация извънинституционална позиция, с идеи за тяхното преодоляване.

 

Основни слабости

 

Нарушена стабилност в ориентацията на външната политика. Характеризира се от прояви на двусмисленост при отстояване на стандартите на политически избор, произтичащи от членството в ЕС и НАТО. Емблематичен пример е стремежът евроатлантическата ориентация на страната да бъде релативизирана чрез прикрито противопоставящото й се продължаване на топлата „източна връзка”, изразено от  задълбочаващото се едностранно енергийно обвързване на страната с Русия. Въпреки формалното разполагане на този избор в икономическата сфера той е в същата степен и политически, тъй като поемането на ангажименти в духа на традициите от недалечното минало засяга пряко и българските икономически интереси, и националната сигурност. Така руската употреба на собствените енергийни източници/енергетиката като геополитически инструмент за осигуряване на външнополитическо влияние се превръща в реална заплаха за стабилността на България и в средство за ерозиране на доверието към нея сред нашите западни партньори.

            Актуално доказателство за тази двусмисленост във външнополитическите стандарти и за наличието на открит и скрит контекст в отношението към руските енергийни проекти ни дава публичното разминаване между президента и правителството в последно време. То има симптоматичен характер както спрямо разпределението на отговорностите във външнополитическата сфера и националната сигурност, така и от гледна точка на стандартите за провеждане на единна национално отговорна политика и стратегия за развитието на страната.

            Формирането на национален консенсус не може да става чрез форсирано налагане на априорно зададени тези, без вътрешен, открит, прозрачен и представителен диалог. Неприемливо е да се търси приемственост и съгласие около тези и позиции, които не са били предмет на нормално общуване и открит и публичен диалог. Ние настояваме възникващите разногласия да бъдат преодолявани чрез съществуващите механизми за координация и комуникация в страната, включително при активното участие на Народното Събрание и неговите комисии, чието значение изглежда подценено. Междуинституционалният диалог е задължителен, тъй като публичните разминавания по чувствителни за националната сигурност теми не само отслабват преговорните позиции на страната, увеличават политическите и стопански рискове и възможността за външни намеси, но и обезценяват външнополитическия капитал на България пред нейните партньори.

            БАВП с тревога следи изявленията на българския президент, които не отговарят на ролята, мястото и отговорността, които държавният глава има при формиране и отстояване на националния консенсус във външната политика и националната сигурност. Президентът разполага с инструменти за влияние, включително чрез преки обръщения към Народното събрание и обществеността, но те не трябва да предшествуват или заместват междуинституционалния  дискретен диалог; особено по теми с пряко влияние върху националната сигурност и върху репутацията на държавата като страна и партньор по международни споразумения и договори. Той има свои конституционни отговорности и права във външнополитическата област, но в икономическата и финансовата сфера участието му в преговори предполага не само съгласуване, но и получаване на изричен мандат от правителството. Ние обаче не разполагаме с данни при многобройните си срещи по темите на енергийната сигурност зад граница, включително и с ръководителите на Русия, президентът да е имал надлежно оформен и изричен мандат.

Разбираемо е желанието на българския президент да участва равностойно в разговори с руските си колеги, но между техните конституционни правомощия има принципна разлика. Напълно неразбираемо обаче е защо от вниманието му постоянно изпадат проблемите и интересите, които България има в Русия – както при решаване на някои специфични проблеми в дипломатическата област, така и при опитите за европеизиране на българския дневен ред в двустранните отношения (постигане на балансираност в търговско-икономическите отношения, възмездяване на българския дял от наследството на СИВ, едностранно експроприирано от Русия, разширяване на възможностите за износ, недискриминационен и реципрочен достъп до възможности за бизнес на територията на Русия, връщане на българските държавни архиви и т.н.). Българските институции трябва да се съревноват – в добрия смисъл – в отстояването на нашите интереси зад граница, а не само по дефинирането на българския интерес и посредничество при реализация на руските енергийни проекти в България.

Необходими действия: Започвайки публична полемика с правителството около руските енергийни проекти, българският президент си позволи да стесни хоризонта му за пълноценен преглед на проблема и обективно накърни възможността за формиране на балансирана преговорна позиция в отношенията с Русия и с други ключови партньори. При създадената ситуация смятаме, че е необходима внимателна и цялостна преоценка на всички икономически, финансови, екологически и политически аспекти на сключените договори за АЕЦ „Белене”, петролопровода „Бургас-Александруполис” и газопровода „Южен поток”. Опцията да не подкрепим тези проекти и да дефинираме условията, при които участието ни може да бъде възможно, трябва да остане отворена. Същевременно българските преговарящи трябва да влизат в преговорите с руската страна с ясен мандат от Народното събрание и с консолидирана обществена подкрепа, за да не се допусне използването на вътрешни противоречия в наш ущърб. Трябва да се отчита, че реални съдържателни преговори по газовите транзитни проекти до този момент не са водени, затова ангажиментите не може да се предпоставят, а да се поемат след анализ, оценка и преговори. Упоритото настояване енергийните проекти да продължат на всяка цена може да застраши сериозно не само макрофинансовите и икономически баланси на страната в особено чувствителния период от хода на глобалната криза, но и пълноценната ни  интеграция в ЕС. Защото може да направи практически невъзможно планираното покритие на критериите за еврозоната, т.е. да торпилира движението ни към по-високите етажи на европейската ни интеграция – там, където се очаква да се проявят реалните ползи на членството ни в ЕС, особено в социално-икономическата сфера.

В случая необходимостта от рационално използване на българското географско положение включва и необходимостта от задължителна диверсификация на енергийните източници. За нас ясната българска позиция, съобразена с реалните икономически нужди, финансовите възможности, екологическата защита и съюзните задължения на страната, е най-сигурният начин за защита на националните интереси и на международния авторитет на страната, както и за изграждане на необходимите коректни отношения с Русия.

           

Отслабени регионални позиции. С навлизането в ХХІ век наблюдаваме странен парадокс в българската регионална външна политика: успоредно със завършването на евроатлантическия интеграционен процес и при подобрен български международен статус, страната изгуби част от трудно завоюваните си регионални позиции. Причината за това състояние обаче не бива да се търси в някакви ограничаващи собствената активност съюзни задължения, а в настъпилото подценяване на значението на регионалната външна политика. Забравено бе, че тъкмо тази политика е мярка за силата и авторитета на всяка държава, и чрез която тя гарантира сигурността на своите граници, създава условия за пълноценното си развитие и работи за своите преки интереси.

България влезе в ХХI век с активна регионална външна политика, уравновесена между глобалните ни външнополитически цели и приоритети, и трайните национални интереси. Днес този баланс е частично нарушен и регионалната ни външна политика изглежда минималистична, схематична и инертна. Отстъпвайки от завоюваните позиции в региона, България изгуби и част от своя политически авторитет. В това състояние откриваме израз на външнополитическо поведение, напомнящо за навиците от недалечното комунистическо минало, в които доминираше пасивното следване на външни инструкции и интереси.

Основните проблеми са в несигурния подход към новите държави от Западните Балкани, ако приемем, че общуването със старите съседи, извън моментната конюнктура, се подчинява на исторически формирани отношения. Най-съществени сред тези проблеми са отстъплението от  формираната в края на 90-те години стратегия за развитие на отношенията с Република Македония, както и липсата на ясна концепция за отношение към албанския проблем – в  неговата цялост и в обособените му държавнополитически формати. Относително по-маловажно по значение за българските интереси, но пък още по-неизяснено, остава отношението към новите независими държави в Черноморския басейн и към трайните кризисни огнища в този регион.

            Необходими действия: Наложително е пренастройването от рутинни действия към енергична и своевременна работа за преодоляване на пасивното външнополитическо поведение в Югоизточна Европа и Черноморския басейн. И още: поддържане на активни политически връзки със страните от тези региони за изграждане на отношения, освободени от исторически и идеологически предразсъдъци, от прилагането на двойни стандарти и за създаването на регионална атмосфера на сътрудничество и сближение, чрез преодоляване на наследените от миналото проблеми.

Необходимо е да подкрепяме тенденциите за освобождаване от политическите митове и стереотипи на миналото, които противопоставят страните от региона и възпроизвеждат стремежи към хегемонизъм и идеологизирани съюзи. Такава философия на българската външна политика изисква промени както в тоналността на някои двустранни отношения (Р. Македония, Турция, Сърбия), така и в отношението към стари исторически нагласи спрямо България (основно в Турция и Сърбия) или идеологизирани политически практики (Р. Македония, Сърбия) и ориентации (Сърбия). Особено важен елемент на този вид промяна в дипломатическото общуване и външнополитическото поведение е изоставянето на исторически формирания комплекс към примирение с нерешените трайни двустранни проблеми. Тяхното убедително и ясно артикулиране, при необходимост и пред различни международни институции и политически структури, е единственият начин България да се освободи от подозрения и обвинения в скрити намерения и в двусмислено поведение. Само по този начин може да бъде направено и необходимото за защита на правата и сигурността на българите, живеещи извън държавните граници, както и на българското културно-историческо наследство в страните от региона.

Заздравяването на връзките между България и българите в чужбина трябва да доведе до приобщаването им към усилията за постигане на националните цели в една обединена демократична Европа. Пълноценното общуване между българската държава и българската диаспора може да бъде постигнато чрез отделянето на повече внимание и средства, и чрез рационалното ангажиране на подходящи личности, както в необходимия институционализиран посредник, така и в дипломатическата служба. България не може да очаква силна международна позиция ако собствените й граждани и сънародниците извън нейните граници са скептично настроени към българската дипломация.    

 

            Отхвърлянето на двусмислеността във външнополитическата ориентация на страната и активизирането на нейната регионална политика е най-прекият външнополитически път към възстановяване на изгубения държавен авторитет. Само така България ще може да използва своите стратегически възможности и предимства в политически невралгичния регион, който историята ни е отредила да обитаваме – между несигурните Западни Балкани, нестабилното Северно и взривоопасното Източно Черноморие. Това обаче може да стане само ако България докаже с цялостното си поведение, че възприема евроатлантическата си ориентация не като конюнктурен политически императив, а като избор на исторически правилната и неизбежна посока за развитие. Всъщност, нашето по-активно външнополитическо поведение в региона е очаквано и желано от ЕС и НАТО. Очаквано и необходимо е и по-активното участие и инициативността на България при оформяне на политиките на ЕС, за да бъде преодоляно масовото мнение за нея – у нас и в чужбина – като за страна с трайна  сателитна политическа нагласа.

България има какво да даде от своя интеграционен опит на страните от региона и да предложи на своите съюзници информационния си потенциал и познания за тази част от Европа. Това означава тя да бъде не просто консуматор на сигурност и потенциален носител на регионална стабилност, а активен фактор за тяхното осигуряване и отговорен участник в колективните усилия за възпиране на глобалните заплахи срещу сигурността. Позиция, изискваща постигането на външнополитическо поведение в региона, уравновесено между съюзническите задължения и националния интерес, и водеща до превръщането на страната във фактор за осигуряване на сигурността и стабилността в Югоизточна Европа и Черноморския басеин.  

 

Външната политика и дипломацията, като неин основен инструмент, са не само водещи фактори за осигуряване на националната сигурност и стабилност, но и отражение на вътрешното състояние на всяка страна. От тази гледна точка Българската асоциация за външна политика възприема набелязаните действия за оздравяване на всички сфери от българския обществен живот като необходимо условие за очистване на накърнения национален образ. В тези усилия ролята на дипломатическата служба е особено важна не само като посредник между желаните и очаквани вътрешни промени и външния свят, но и със своето собствено професионално поведение. Ние подкрепяме стремежа на новото ръководство на МВнР за утвърждаване на професионалния характер на дипломатическата служба, но напомняме, че институционалната принадлежност към нея не е равнозначна на професионализъм.

Анализирайки дейността на ръководството на МВнР през последните няколко години и на базата на многобройни неоспорими факти констатираме системни нарушения на Закона за дипломатическата служба и на други важни нормативни актове, отнасящи се до МВнР. През този период е осъществена целенасочена кампания за пълно отстраняване от състава на МВнР на доказали своята компетентност и професионализъм т.н. “външни” дипломати,  назначени на различни ръководни постове от правителства на СДС и ОДС. Аргументът, че те не са “кариерни дипломати” е несъстоятелен, тъй като същият критерий не е приложени към други, също “некариерни дипломати”. Професионалният остракизъм към идеологически чуждите на левицата „външни” дипломати и политически мотивираната служебна дискриминация спрямо „неудобни” кадрови дипломати, довела до реалното им изолиране от нормалната външнополитическа дейност на МВнР, са изцяло в духа на реваншизма и в противоречие с прокламираните от бившия министър принципи на  професионализъм и деполитизация на дипломатическата служба.

През този период са извършени драстични законови и административни нарушения като: престъпване на разпоредбите за присвояване на дипломатически ранг, проваляне през 2008 г. на крайно необходимия общ конкурс за постъпване в МВнР на млади дипломати, умишлена снизходителност към нередности от протоколен, административен, консулски и професионален характер, включително и за груби финансови нарушения, безразборно изразходване на държавни средства от фаворизирани от властта висши дипломатически служители за безрезултатни пропагандни акции, излишни командировки по света и различни безмислени протоколни дейности.

Тези нарушения са „компенсирани” от характерни за периода управленски решения в духа на непотизма, разпределящи ръководните дипломатически длъжности в противоречие с правилата за  ротация на конкурентна основа, от пренебрежение към спазването на утвърдените квоти за т.н. „некариерни” назначения на ръководни дипломатически постове зад граница, от фаворизиране на „кастово” формирана група менторстващи дипломати, от пренебрежение и отказ за диалог с професионалните сдружения в МВнР, от публично изопачаване на факти, свързани с цялостната административна и кадрова дейност в МВнР.

 

На фона на така моделираната през последните няколко години дипломатическа служба, очакването за възможно бързо повишаване на нейния професионализъм и за превръщането й в инструмент за изчистване на образа на България пред света не изглежда убедително. Българската асоциация за външна политика е категорична в становището си, че необходимите промени може да бъдат осъществени след категорично отхвърляне на порочните практики и приложението на принципите и законовите разпоредби за пълноценно развитие на българската дипломация. Според нас използването на опита и експертните възможности на доказани дипломати, останали през последните години извън МВнР, ще увеличи нейната ефективност. Смятаме, че поставените високи външнополитически цели могат да бъдат постигнати само след оптимизиране и стабилизиране на професионалните структури и чрез кадровото обновление на дипломатическата служба с привличане на хора, необременени от идеологически пристрастия, съмнителни връзки и компрометиран стил на работа, и способни да отговорят на новите изисквания.

БАВП настоява и за по-значително отваряне на МВнР към българската общественост. Необходимо е полагането на трайни усилия за преодоляване на създаденото впечатление за институцията като за недостъпна, затворена система. Смятаме, че тя може и трябва да работи по-активно с медиите, академичните среди и авторитетните неправителствени организации, за да се увеличи обществената легитимност и вътрешната подкрепа за действията на българската дипломатическа служба. Защото, макар и насочена навън, външната политика се нуждае от силна вътрешна обществена подкрепа. БАВП е готова да работи за това с надежда, че новото  правителство и ръководството на МВнР ще направят всичко необходимо външната политика и дипломатическата служба да станат успешни инструменти за превръщането на България в първостепенен фактор за модерното развитие на Югоизточна Европа и Черноморския регион.

 

 

14 септември 2009 г.

 



Тагове:   Асоциация,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emil60 - То аз какво ли мога да кажа, но...
11.10.2009 18:34
смятам, че тази статия е много важна...особено последния абзац ме засяга:
БАВП настоява и за по-значително отваряне на МВнР към българската общественост. Необходимо е полагането на трайни усилия за преодоляване на създаденото впечатление за институцията като за недостъпна, затворена система. Смятаме, че тя може и трябва да работи по-активно с медиите, академичните среди и авторитетните неправителствени организации, за да се увеличи обществената легитимност и вътрешната подкрепа за действията на българската дипломатическа служба. Защото, макар и насочена навън, външната политика се нуждае от силна вътрешна обществена подкрепа. БАВП е готова да работи за това с надежда, че новото правителство и ръководството на МВнР ще направят всичко необходимо външната политика и дипломатическата служба да станат успешни инструменти за превръщането на България в първостепенен фактор за модерното развитие на Югоизточна Европа и Черноморския регион.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив