Посещението на президента Буш е добра възможност за преглед на акцентите в българската външна политика и потвърждаване на геополитическата ни ориентация.

Смятаме за уместно към изложените в публичното пространство позиции на българската страна да бъдат внесени в дневния ред въпроси и акценти от публичния дневен ред.

След 18 години демократично развитие българската демокрация е изправена пред нови трудни предизвикателства. Проблемите с корупцията, организираната престъпност, реформите в съдебната система, липсата на прозрачност и контролни механизми, непропорциалната зависимост на политическия процес от икономически интереси, забавянето на социалните и икономическите реформи са пряка функция от растящите дефицити във функционирането на гражданското общество и публичните институции.

Без да се снема отговорността на локалните политически фактори, своя "принос" за неутрализация на несъвместими с евроатлантическата ценностна база въздействия имат и развитите западни демокрации и САЩ като лидер на свободния свят. Прекалено рано беше решено, че демокрацията е необратим процес, а публичният институционален и граждански контрол и самоконтрол са установени и функционират. Без да се отричат значението и ролята на ЕС като рамка за решение на националните проблеми, водещата роля на САЩ в развитието на демократичните институции, в защитата на човешките права и свободи е неизменна.

Отслабвайки ангажиментите си към "новите демокрации" вследствие на пренареждане на глобалните приоритети, САЩ позволяват инициативата да премине в конкурентни, често несъвместими с евроатлантическите ценности глобални проекти, включително износ на управляваема демокрация. Съвсем реална е опасността този модел да бъде представен и постепенно имплантиран в страни, наскоро приобщени към евроатлантическото семейство на демокрациите. Отваря се широко поле за възраждане под икономически или националистически заслон на модернизирани или "меки" варианти на авторитарни тенденции. Демокрацията, човешките права и свободи са фундамент на българо-американските отношения, който трябва да се развива и интегрира в съюзническата външна политика.

Евроатлантическата солидарност изисква да проявим взаимно разбиране към тревогите за сигурността. Логична е загрижеността на САЩ по отношение на заплахи към сигурността, които смятат за непосредствени и реални. Очевидно не всяка заплаха за американската сигурност може да бъде осъзната като равностойна заплаха за останалите съюзници от НАТО - във всеки случай не със същата степен на непосредственост, неминуемост и обхват. Съгласие за приемане на компоненти на ПРО предполага адекватен насрещен ангажимент за сигурността на съюзниците. Солидарността изисква неделимост на права и отговорности, в това число и на равно третиране на тревогите за сигурност. Но равна сигурност не означава еднакви средства и механизми за гарантирането й - източниците на заплаха и геополитическото положение на всяка страна могат да водят до идентификация на различни предизвикателства към сигурността й. ПРО трябва да се развие в цялостна система за защита на НАТО, което не изключва поетапно развитие.

Отчитаме, че темата предполага задълбочени консултации на дипломатическо и експертно равнище, както и информирани публични дебати, които могат да неутрализират спекулативни внушения. Разговорите по системата за противоракетна отбрана не могат и не трябва да изместват другите важни и непосредствени перспективи за взаимодействие във военнополитическата сфера.

Енергийната сигурност, която е ключов елемент на националната сигурност, непокрит от съществуващите системи за глобална сигурност, е функция на реалните алтернативи и дневен ред, пред който са изправени българското правителство и българската икономика. Липсата на координиран и ефективен САЩ-ЕС системен подход, на реален и конкурентен ангажимент на крупните американски и европейски енергийни компании към проектите за диверсификация на енергийните потоци през българска територия, в това число и по отношение развитието на национален капацитет в сферата на алтернативни и възобновяеми източници, ограничава ефективността на съюзническото ни взаимодействие. Глобалната и регионалната енергийна сигурност не е въпрос на компании или на икономическа политика на отделна страна. Тя е споделена и равна отговорност на съюзническите правителства по целия периметър на евроатлантическото пространство.

Ключовият за европейската енергийна сигурност проект "Набуко" е трудно реализуем без реален ангажимент на крупните американски и европейски енергийни компании, без активен и солидарен ангажимент на правителствата на САЩ и на страните - членки на ЕС и НАТО, при осигуряването на стабилни, устойчиви и достатъчни потоци природен газ от Каспийския регион, Близкия и Средния изток. България има реален проблем с платежния и търговски дефицит вследствие вноса на енергоресурси. Не можем да си позволим да пренебрегваме възможност за неговото балансиране чрез увеличаване на енергийния транзит, както и чрез равен и справедлив достъп и участие - самостоятелно или в съвместни проекти - на наши енергийни фирми за проучване и разработване на нефто-газови находища в страни със силно американско присъствие.

Очакваме тези въпроси да заемат полагащото им се място по време на посещението на президента на САЩ в България.


Българска Асоциация за Външна Политика